Пътят на коприната

— Каква е вашата религия? — попита го Жосеран. Осъзна, че не знае думата за Бог, дори не знаеше имат ли татарите такава дума. Затова се опита да се изрази възможно най-точно: — В какво вярвате.

— Светът и всичко в него идват от Духа на Синьото небе — отговори му Текудай, сякаш изненадан, че Жосеран задава въпрос с толкова очевиден отговор.

— Той ли дава законите ви?

— Ханът издава законите.

— Ханът, баща ти?

— Той създава законите за нашето племе тук в долината. Има хан, който стои по-горе от него и е в Бухара, а над него е ханът на хановете в Каракорум — Текудай обясни, че последният хаган, Монке, наскоро починал, затова в Каракорум се събирал съвет, който да избере нов хан на хановете. Събранието се наричало курултай и се очаквало, докато Жосеран и Уилям пристигнат в Центъра на света, синът на Монке, Арик Буке, да бъде избран за хаган.

— И той ли издава законите за всички?

— Разбира се.

— Не произхождат ли законите ви от Духа на Синьото небе?

Текудай се разсмя.

— Духът просто съществува.

— Но ако Духът не ви дава законите, как тогава разбирате, че живеете праведен живот?

— Ами ако е така, ще побеждавам враговете си и жените ми ще ми родят много деца.

— Жените ти? Имаш повече от една жена, така ли? Като при мохамеданите?

— Разбира се. Имаме четири съпруги, ако можем да си го позволим. След това само наложници.

Това, разбира се, беше безбожно. Ала за един мъж беше и любопитно. Той зададе на Текудай същите въпроси, които беше задавал на мохамеданите, които познаваше в Акра.

— А съпругите и наложниците ви не враждуват ли помежду си? Не ревнуват ли?

— Не, защо трябва да ревнуват? За всички се полагат еднакви грижи. Ето например баща ми. Той спи със старите и грозните от време на време, така както и с новите. Баща ми е добър човек.

— А какво става, ако умре? Какво става със съпругите.

— Ами те се прибавят към моя орду, моето домакинство. Аз ще се грижа за тях. Сред тях има една с очи на кошута. Когато баща ми почине, няма да чакам. Тя първа ще бъде в леглото ми.

— Ще спиш с всичките съпруги на баща ти, когато той почине, така ли?

— С майка ми не, разбира се.

— Тогава една жена никога не е… — той осъзна, че няма дума за вдовица, — никога не остава незащитена.

— Разбира се, че не. Ти за какви ни взимаш? За варвари ли?

Текудай го попита какво се случва с жените в Християнство. Жосеран се помъчи да му обясни, че мъжът може да има само една жена. Но когато му обясни и вдовството, как стариците биват изпращани да живеят в манастири и как мъжете лишават от наследство децата си, родени от жени, които не са им съпруги. Текудай заклати глава с отвращение и удивление.

— И една жена не може дори собствена коза да си има, така ли?

— Всичко е собственост на съпруга.

Текудай посочи Хутлун, която тъкмо излизаше от юртата на Кайду и се метна на коня си.

— Не ми се вярва от нея да излезе много добра съпруга на християнин — рече той. — Опитай само да ѝ кажеш, че не може да има своя коза. Опитай само дума да ѝ кажеш и ще плющи с камшика по гърба ти от тук, та чак до Бухара.