Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Викам си, тоя или й е баща, или е някой стар мръсник, дето я е омаял за разни такива работи... Поръчаха си зелева чорба... И току дъртакът взе че изпъшка, хвана се сърцето, ох... чак мен ме заболя. А оная, засуканата, рипна, вика му: учителю, немой да мреш! А той, той и казва: нещо стана, дъще, значи щерка му била, някой използвал забранена Сила... Аз така разбрах, че са магици...

- Нали каза, че веднага си ги помислил за чародеи?

- Стига си го прекъсвал за глупости! Продължавай, куме, зарежи го тоя заядливец.

- И после... ами дъртакът уж се пооправи, нещо си

шушукаха... мина не мина час, почнаха хора да идват, ама поседят, пийнат една малка халба, начумерят се и се изнижат. Викам си, тая вечер няма да съм на печалба, тия двамата ми пъдят клиентите!

Чудя се как да ги изпроводя и тогаз оня, дъртия, на просяк мязаше, не на маг, ама глас имаше като на вълшебник...

- От кой орден?

- Млъквай бе! Продължавай, куме.

- Ами... пак се хвана за сърцето, този път го гледам - ще пукне проклетникът, само това ми липсваше. Скочих да им викна, да се махат, не ми трябват неприятности и мръсотии в кръчмата, нали така, ама младата така ме погледна изпод вежди - онемях, направо си глътнах езика.

- И пукна ли?

- Тц. Подиша тежко, побая си, изправи се, ама залита. И вика на засуканата си щерка: хайде, мойто момиче, направи това, което

те учех. И тогава... ох, дай ми още нещо да пийна, водица ако ще да е, не мога!

- И после?

- После... заразмаха ръце оная ми ти мома, тури си празната паница на пода. А от дупките в дюшемето като изскочиха едни хлебарки - първом бяха мънечки, а пък само мигнах - и станаха колкото баронски жребци! А оная вещица засукана два косъма си откъсна от косата, тръсна ги - в едната й ръка камшик. Хвърли другия - стана на сбруя за хлебарките, а паницата се превърна в карета...

- Лъжеш!

- Кумът ми не лъже, дръвник такъв!

- Паница на карета, косми на сбруя, хлебарки на коне... Лъже!

- Аз ли лъжа, бе?! Ще искаш пак на вересия да ти сипвам, ама ядец вече! Я ела да видиш как ми измушиха стената! Като рипнаха тия двамата - дъртия магьосник и младата вещица в каретата, като развъртя засуканата уроспия камшика и тия хлебарки като се втурнаха...

- Нали бяха коне?

- Не съм казвал за коне! Хлебарки си останаха! Ама големи! Грамадни! Страшни!

- Стига, куме, стига, не му се връзвай. Всички ти вярваме. И?

- И... нищо. Отпрашиха. Събориха двете каруци, кокошки из двора изпогазиха...

- А накъде се юрнаха?

- Към Мелиин. По друма за престолния град... Аз...

- Какво има, куме?

- Страх ме е сам да си ида до кръчмата, братле... Много ме е страх. Ще дойдеш ли с мен? Само до заранта. Моля ти се...