Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Кое е лошото, Акциум?

- Светът се пука по шевовете, Тави - глухо отвърна старецът. -И не зная, аз ли съм причината за това, или виновни са козокраките твари... А когато един маг не знае нещо съществено... това е много зле. Незнаещият най-често греши, такава попара надробява, че сам после е готов да повръща... Е, няма как. Да вървим да видим докъде ще стигнем. Дано научим нещо важно.

Дирята ги доведе до древна, хлътнала в земята могила. В единия склон бе потънала порта на долмен.

- Тук - каза Тави и потръпна.

- Тук е - кимна вълшебникът. - Чакай да видя какво толкова се крие под това хълмче... ох...ооох!

- Учителю!

- Мълчи! Мълчи...

Акциум бе станал бял като сняг. Тави му помогна да седне направо върху земята. Понечи да му влее от жизнената си сила, но вълшебникът я спря с жест и дори сърдито присви вежди: Недей.

Постепенно идваше на себе си. Тави чакаше той да наруши мълчанието, въпреки че сама не знаеше как издържа -търпението й отдавна се бе изчерпало, изпарило се като вода от котле върху огъня на безпокойството.

- Този долмен, моето момиче - пророни най-сетне Акциум, - е много, много стар. Сега ще погледнем самите камъни и ще видиш там руни. Древни руни. Написаното е на езика на най-първите хора, живеели някога по тези места. Първите обитатели на Саверния свят, доста преди елфите, джуджетата и Дану. Преди дванайсет хиляди години...

- Преди?! - Тави се ококори. - Как така "преди"? Хората дойдоха тук... много по-късно от Древните раси...

- Много по-късно се завърнаха - натърти вълшебникът и се замисли над нещо. - Това тук е построено дълго преди на хората да им хрумне да се заселят отвъд южните морета.

- А... защо са напуснали Северния континент?

- Заради климата - разсеяно отвърна Акциум. Той сякаш се потапяше в спомени. - Времето се променяше... зимите ставаха все по-сурови. Валеше много сняг, който не успяваше да се стопи през все по-краткото лято. Животните напускаха обичайните си места на обитаване. Птиците отлитаха и не се връщаха назад. Тръгнаха си и хората. Установиха се на другия бряг на Вътрешното море и дълги векове живяха там. А Северният свят постепенно станал отново обитаем - от нечовешки раси, залели го откъм изток и запад. Пришълците владеели магия, променяли климата, а и били по-приспособени към суровите тукашни условия... преди цяла епоха. Първите си градове елфите и Дану основали върху запустели човешки градежи... Но стига мили спомени! Дошли сме работа да вършим! Ела, не стой като дирек!

Той неочаквано бодро закрачи към долмена. Посочи левия изправен скален блок.

- Изчисти го!

Тави извади меча си - беше й по-лесно да насочва струята магия по дължината на острието.

- Не! Без заклинания!

Тя послушно кимна и просто остърга с острата стомана вековните, почти вкаменени мъхове. Оголените руни я накараха да затаи дъх. Бяха... наистина древни! Сякаш връстници на Сътворението!

- Погледни - със задоволство промълви вълшебникът. - Още тогава са имали азбука. Един символ - един звук. А елфите цяло хилядолетие рисуваха пиктограмки!