Ужас [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-344-3
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:
Докато повечето духове, които не обитават тела, са доволни от пребиваването си долу в духовния свят, зад пределите му живеят същества, които носят в себе си инуа на чудовища.
Някои от най-малките чудовища се наричат тупилек и всъщност са били създадени от хора, наречени илиситук, преди стотици и хиляди години. Тези илиситук не са шамани, а по-скоро зли старци и старици, които са овладели значителна шаманска сила, но я използват за занимания с магия вместо за изцеление на хората.
Всички човешки същества, особено Истинските хора, живеят, като се хранят с души — и те го знаят много добре. Какво е ловът, ако не стремеж на една душа да намери друга душа и да я принуди напълно да се подчини чрез смъртта? Когато един тюлен например се съгласи да бъде убит от ловец, този ловец трябва да окаже почит на инуа на тюлена, който е позволил да бъде убит, като му даде малка церемониална глътка вода — тъй като тюленът е водно същество, — след като го убие, но преди да го изяде. За тази цел някои от ловците на Истинските хора носят със себе си малки чашки с дълги дръжки, но най-старите и опитни ловци продължават да предават водата от собствените си уста в устата на мъртвия тюлен.
Ние всички сме душеядци.
Ала злите старци и старици илиситук били похитители на души. С помощта на своите заклинания те подчинявали на своята воля ловци, които често отвеждали семействата си от селото, за да живеят — и умрат — далеч върху морския лед или в планините на острова. Потомците на тези жертви на похитителите на души се наричали куивиток и били много по-свирепи от хората.
Когато членовете са семействата и жителите на селата започнали да подозират старите илиситук в тъмни дела, магьосниците често създавали малки злобни животни — тупилек, — които преследвали, наранявали или убивали враговете им. Първоначално тупилек представлявали малки неодушевени предмети с размера на скъпоценен камък, но когато оживявали с помощта на магията на илиситук, те можели да израснат до каквито размери пожелаят и да приемат най-ужасни, неописуеми форми. Но тъй като на дневна светлина жертвите можели с лекота да забележат подобни чудовища и да избягат, потайните тупилек предпочитали да приемат облика на обикновени живи същества — моржове например или бели мечки. Тогава нищо неподозиращият ловец, прокълнат от зъл илиситук, се превръщал от преследвач в преследван. Човешките същества рядко успявали да се спасят от кръвожадните тупилек, изпратени да извършат убийство.
В наши дни на света са останали много малко зли стари магьосници илиситук. Една от причините за това е, че ако тупилек не успявали да убият набелязаната жертва — ако се намесел някой шаман или ако ловецът бил толкова умен и ловък, че успявал да се спаси със собствени сили, — тупилек неизменно се връщали и убивали своя създател. Един по един старите илиситук ставали жертви на собствените си ужасяващи творения.
Но преди хиляди години настъпил момент, когато Седна, Душата на Морето, се изпълнила с гняв срещу своите родствени души, Душата на Въздуха и Душата на Луната.
За да ги убие — двете останали части на триадата, съставящи основните сили във вселената, — Седна създала свой собствен тупилек.
Тази одушевена машина за убийства била толкова ужасна, че получила свое собствено име-душа и се превърнала в същество, наречено Туунбак.
Туунбак можел свободно да преминава между света на духовете и земния свят на човешките същества и можел да приема каквато форма пожелае. И всяка една била толкова ужасна, че дори безплътните души не можели да го погледнат, без да полудеят. Силата му — съсредоточена от Седна единствено върху целта да разрушава и убива — сама по себе си представлявала ужас в най-чистия му вид. Освен това Седна била надарила своя Туунбак със способността да командва икситкусиктюк, безбройни по-малки зли духове.
В схватка един срещу един Туунбак можел да убие и Душата на Луната, и Силя, Душата на Въздуха.