Ужас [bg]

През тази епоха нямало нито звезди, нито луна, нито слънце и тези първи двама мъже и техните потомци трябвало да живеят и ловуват в пълен мрак. Тъй като тогава нямало шамани, които да ръководят действията на Истинските хора, първите човешки същества имали много малко сили и ловували само най-дребните животни — зайци, бели яребици, някой друг гарван — и не умеели да живеят правилно. Единственото украшение, което рядко носели, бил ангуак, амулет от черупката на морски таралеж.

В онези най-ранни времена към двамата мъже на Земята се присъединили и жените (те излезли от глетчерите, както мъжете излезли от земните недра), но били безплодни и прекарвали времето си в бродене по брега, взиране в морето или копаене на земята в търсене на деца.

Вторият цикъл на вселената настъпил след дълга и ожесточена борба между една лисица и един гарван. Тогава се появили сезоните, а след това животът и смъртта; скоро след появата на сезоните започнала новата епоха, в която преходната душа на човешките същества започнала да умира заедно с тялото, а вечната инуа започнала своето преселение.

Шаманите научили някои от тайните на космическия порядък и започнали да учат Истинските хора как да живеят правилно — да създават закони, които забраняват кръвосмешението, брака извън рода, убийството и други постъпки, които нарушават Реда на нещата. Шаманите можели да надникват в миналото, дори във времето преди Акулуджууси и Уманиртук да изпълзят от земните недра, и започнали да обясняват на човешките същества произхода на великите души на вселената — инуат — като Душата на Луната, или за Наарюк, душата на самото съзнание, или за Силя, Душата на въздуха, най-могъщата от всички древни стихии; точно Силя създава жизнената енергия, която вдъхва във всички неща по света, и изразява гнева си чрез виелиците и снежните бури.

По това време Истинските хора научили за Седна, която е известна по другите студени краища като Уинигумайтук или Нуляюк. Шаманите обяснили, че всички човешки същества — Истинските хора, червенокожите туземци, които живеели далеч на юг от Истинските хора, иджирай духовете на елени и дори бледоликите хора, които се появили много по-късно — са се родили след съвкуплението на Седна-Уинигумайтук-Нуляюк с куче. Затова на кучетата им е позволено да имат имена, души на имената и дори да приемат частица от инуа на своя господар.

Инуа на луната, Анингат, встъпил в кръвосмесителна връзка със своята сестра Сикник, инуа на слънцето, и се държал много жестоко с нея. Жената на Анингат, Улилярнак, обичала да изкормва жертвите си — животни или Истински хора — и толкова мразела намесата на шаманите в духовните дела, че за наказание ги накарала да се смеят неудържимо. И до днес шаманите често са връхлитани от пристъпи на неконтролируем смях, от който често умират.