Проходът

Гриър дойде до него.

— Добре дошли във войната — измърмори той.

Командирът който беше влязъл след тях, се обърна към радиста, който както и мъжете отвън, открито зяпаше жените. Явно се беше нагледал на Сара, но после погледът му се премести към Алиша, после към Ейми. Не спираше да шари с очи.

— Ефрейтор, моля да ни извините.

С очевидно усилие той извърна очи и свали слушалките от главата си. По лицето му се четеше пълно слисване.

— Сър. Простете, сър.

— Сега, синко.

Ефрейторът стана и изскокна навън.

— И така — командирът гледаше Гриър. — Майоре. Има ли нещо, което не сте ми доложили?

— Три от скитниците са жени, сър.

— Да. Жени са. Благодаря, че ми напомнихте.

— Простете, генерале — сякаш трепна. — Трябваше да го съобщим.

— Така е, трябваше. Понеже вие ги намерихте, оставям ги под ваша отговорност. Можете ли да се справите?

— Разбира се, сър. Няма проблем.

— Постави часови, настани ги. Трябват им и отходни места.

— Да, генерале.

— Върви.

Гриър кимна, бързо погледна към Питър — Късмет, сякаш казваше погледа му, и излезе от палатката. Генералът, чието име, осъзна Питър, все още не знаеше, отново ги заоглежда. Сега бяха сами, отношението му беше омекнало.

— Вие сте Джаксън, така ли?

Питър кимна.

— Аз съм бригаден генерал Къртис Ворхис. Втори Експедиционен корпус от Армията на Република Тексас — бегла усмивка. — Аз съм злото куче тук, ако майор Гриър е забравил да го спомене.

— Не е споменал, сър. Всъщност, напротив. Спомена го.

— Добре — Ворхис кимна и отново ги заоглежда. — И така, да разбирам ли, и моля да простите недоверчивостта ми, че шестимата сте извървели целия път от Калифорния?

Всъщност, помисли си Питър, известна част от него изминахме с кола. А за друга ползвахме влак. Но вместо това само отговори:

— Да, сър.

— И защо, ако ми позволите да попитам, някой ще се наеме да ги върши такива?

Питър понечи да отговори, но отново истината изглеждаше твърде сложна. Навън дъждът се усили и затрополи по покрива на палатката.

— Дълга история — успя да каже.

— Не се съмнявам, че е такава, господин Джаксън. И с нетърпение очаквам да я чуя. Засега трябва да се погрижим за някакви подготвителни действия. Вие сте цивилни гости на Втори Експедиционен. За периода на престоя ви сте под мое командване. Дали ще го преживеете?

Питър кимна.

— След още шест дни този взвод ще поеме на път за среща с Трети батальон в град Розуел, Ню Мексико. Оттук можем да ви изпратим обратно в Кървил с продоволствен конвой. Предлагам да приемете предложението, но този избор си е напълно ваш. Несъмнено ще поискате да го обсъдите с вашите хора.