Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
Започнаха да пълнят чаши от голямата кана с разредено вино, но още преди да се приключи с това, Рат-Гугла вече говореше:
— Много по-цивилизовано място за това историческо събиране щеше да е в Хомота, двореца, от който управляват владетелите на Капу…
— След като принцът е мъртъв, искате да кажете — обади се с крива усмивка Стони. — Мястото е без под, в случай че сте забравили, жрецо.
— Би могло да се нарече архитектурно решение, нали? — попита я Грънтъл.
— Би могло, ако си идиот.
Рат-Гугла подхвана отново:
— Та както казвах…
— Нищо не казвахте, само позирахте.
— Това вино е изненадващо добро — намеси се Керули. — При положение, че това събрание е с военен характер, смятам, че мястото е подходящо. Аз впрочем имам един-два въпроса към командирите на чуждата армия.
— Ами, задайте ги — изсумтя едноръкият.
— Благодаря, Върховен юмрук. Ще ги задам. Първо, някой липсва на тази среща, нали така? Няма ли Тайст Андий между вас? И не трябваше ли да присъства техният легендарен предводител Аномандър Рейк, Господарят на Лунния къс? Всъщност интересно какво е местоположението на самия Лунен къс — тактическите предимства на едно такова съоръжение…
— Моля ви, спрете дотук — прекъсна го Бруд. — Въпросите ви включиха много неща. Не смятам, че сме напреднали до момента с обсъждането на тактика. От наша гледна точка, Капустан е само една временна спирка в похода ни; освобождението му беше стратегическа необходимост, но само първата от многото, които несъмнено ни предстоят в тази война. Да не би да намеквате, Върховни жрецо, че желаете да допринесете за успеха на кампанията по някакъв по-непосредствен начин? Човек би допуснал, че за момента основната ви грижа е възстановяването на вашия град.
Керули се усмихна.
— Ето, че вече разменихме въпроси, но все още не и отговори.
Бруд се намръщи.
— Аномандър Рейк и повечето негови Тайст Андий се върнаха на Лунния къс. Те — както и Лунният къс — ще имат роля в тази война, но подробностите все още не са уточнявани.
— Толкова по-добре, че Рейк го няма — озъби се Рат-Сенкотрон. — Той е безнадеждно непредсказуем и компанията му е доста рискована.
— За което може да свидетелства твоят бог — усмихна се Керули и отново се обърна към Бруд. — Достатъчно изчерпателни отговори, за да ме задължат да отвърна със същото. Както изтъкнахте, основната грижа на Съвета на маската сега е възстановяването на Капустан. Но при все това моите спътници са — като оставим настрана временната роля на градоначалници — слуги на своите богове. Убеден съм, че около тази маса няма човек, който да не си дава сметка за обърканото състояние на пантеона. Вие, Каладън Бруд, носите чука на Бърн и продължавате да се борите с тежките отговорности, които произтичат от това. Докато Сивите мечове, лишени от един бог, решиха да коленичат пред други два — разделената любовна двойка. Моят доскорошен пазач на кервана, Грънтъл, се прероди като Смъртен меч на нов бог. Баргастките богове бяха преоткрити и сега представляват древна орда с неизпитана сили и неизвестна нагласа. Всъщност, като гледам събралите се тук, единствените несвързани с божествени сили играчи около тази маса са Върховен юмрук Дужек и неговият първи заместник Уискиджак. Малазанците.
Итковиан видя изопнатото лице на Каладън Бруд и се зачуди какви ли ще да са „отговорностите“ с този чук, за които Керули спомена толкова небрежно.
Стоящият прав сивокос воин наруши тишината с дрезгавия си смях.
— Колко уместно пропуснахте да споменете себе си, жрецо. От Съвета на маската, но без маска. Всъщност по всичко изглежда сте нежелан в компанията им. Вашите приятели показват ясно кои са боговете им, но вие — не. Защо така?
Керули отвърна с блага, невъзмутима усмивка.
— Драги Каллор, колко си се съсухрил под това свое проклятие. Още ли караш със себе си онзи безсмислен трон? Да, така и предположих…
— Помислих си, че си ти — изсъска Каллор. — Каква жалка маскировка…
— Физическата изява се оказа проблематична.
— Изгубил си силата си.
— Не съвсем. Тя просто… еволюира и сега съм принуден да се приспособявам и да се уча.
Воинът посегна към меча си.
— С други думи, сега мога да те убия…
— Боя се, че не — въздъхна Керули. — Само в сънищата си, може би. Но пък ти отдавна не сънуваш, нали, Каллор? Всяка нощ Бездната те взима в прегръдката си. Забравата е личният ти кошмар.