Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
В помещението настъпи тежка тишина, нарушавана само от съскането на радиостанцията и шума на генератора, който беше над покрива. Макайвър чакаше. Карим също. И ето че младежът като че ли кимна.
— Прав сте — каза той покрусен. — От къде на къде, ще ми се доверявате? На нас отдавна не ни се доверяват. Нашият свят се превърна в земен ад заради шаха. Ние му имахме доверие, но той ни предаде на фалшиви съюзници, запуши устата на нашите генерали, избяга и ни остави в блатото, предаде ни на молли измамници. Кълна ви се в Бога, че можете да ми имате доверие, но има ли смисъл това за вас или някого другиго? Никой вече не ни вярва. — Физиономията му се изкриви. — Сигурно и Аллах ни е изоставил.
От радиостанцията в другото помещение се чу леко пращене, вероятно статично електричество от някоя буря.
— Можете ли да се свържете със Загрос? Шаразад каза, че Том тази сутрин е заминал за там.
— Опитах се преди известно време, но не отговарят — увери го Макайвър. — През този период на годината връзката е почти невъзможна, но научих, че са пристигнали безпрепятствено. Препредадоха ни съобщение от базата ни в Ковис непосредствено след пладне.
— Най-добре… най-добре разправете всичко на Том. Накарайте го да изчезне — глухо каза Карим. — Вас Господ ви закриля, всичките можете да си заминете.
Отчаянието му надделя, по бузите му потекоха сълзи.
— Ех, младо момче… — въздъхна Макайвър и съчувствено го прегърна през раменете. Спомни си за младостта и собствения си син в стабилната Англия, с непоклатимо британско поданство, лекар, който нямаше нищо общо с авиацията и живееше на твърда земя, в безопасност… О, Господи, та кой, по дяволите, днес е в безопасност?
След малко усети, че младежът се поуспокои. За да му запази достойнството, той се отдръпна, надникна в кухненския бокс и простичко предложи:
— Току-що мислех да пия един чай. Да ти налея ли и на теб?
— Бих… бих пил вода и след това си тръгвам, благодаря ви.
Макайвър моментално отиде да му налее. „Бедното момче — мислеше си той, — такава ужасна смърт да сполети баща му, а той беше такъв хубав човек, хладнокръвен, твърд, но честен и лоялен й никога не залиташе настрана. Това е ужасно, о, Боже, щом са застреляли него, ще убият всеки, когото поискат. Все едно, рано или късно всички ще умрем.“
— Заповядай — подаде той чашата на Карим, усещайки, че му се гади.
Младежът я взе смутен, че си беше изпуснал нервите пред един чужденец.
— Благодаря ви. Лека нощ.
Забеляза, че Макайвър гледа някак особено.
— Какво има?
— Внезапно ми хрумна една идея, Карим. Можеш ли да проникнеш в кулата на Дошан Тапе?
— Не знам. Защо?
— Ако можеш, без никой да знае какво искаш, вероятно ще успееш да измъкнеш разрешението за полет на НВС. То трябва да е в дневника за излитанията, ако него ден са водили такъв. Тогава ще можем да разберем кой го е пилотирал. Какво ще кажеш?
— Добре, но каква полза? — Карим се взираше в сбръчканото му лице с белезникави очи. — Нали са били включени автоматичните магнетофони?
— Може и да не са били. Там се е водило сражение и действията им вероятно не са били съвсем целесъобразни. На нас ни е известно, че този, който е излетял с НВС, не е имал устно разрешение за полет от кулата. Той просто се е измъкнал. А възможно е в цялата бъркотия да не са записали никакви разрешения за полети. — Обнадеждеността на Макайвър нарасна и той продължи да развива мисълта си. — Може да се разбере само от дневника за излитанията. Не е ли така?
Карим се опитваше да прозре накъде бие Макайвър.
— И ако там пише, че пилотът е Том Локхарт?
— Не виждам как би могло да е така, защото тогава трябваше да има моя подпис, а в такъв случай, извинявай, това ще означава, че е фалшив.
На Макайвър му беше противно да лъже, набързо скалъпената му версия започваше да губи тежестта си с всяка измината минута.
— Единственото разрешително, което съм подписвал, беше за Ногър Лейн, за да докара резервни части в Бандар-е Делам, но го анулирах, преди да излети. Те не бяха важни и ако аритметиката ми е вярна, точно по това време е бил отвлечен НВС.
— Разрешението за излитане ли е единственото доказателство?
— Това само Господ знае. Ако в разрешението е посочен Том Локхарт и то е подписано от мен, значи е фалшификат. И може да направи сума ти бели. Затова трябва да изчезне. Нали?