Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Видя как пламна лицето му и вътрешно се засмя, защото знаеше, че колкото Зара беше непреклонна в желанието си, толкова беше и той срещу него. Яростта му лумна като пламък. Тя го слушаше търпеливо с невинни очи, кимаше в знак на съгласие точно когато трябва.
— Съпругът ми е напълно съгласен с теб, скъпи Мешанг — каза тя със съответната ангажираност. — Напълно, мой любими братко, и аз непременно ще намекна на Зара, ако ме попита, за отношението ти…
„Макар че това едва ли ще има някакво значение за нея или за мен, защото ние непременно ще участваме в този протестен марш.“ Тя го целуна по бузата.
— Довиждане, скъпи братко, и не се преуморявай. А аз ще се погрижа за твоя хорищ.
Веднага отиде при Зара и я предупреди, че Мешанг продължава да е вбесен от идеята за демонстрацията на жените.
— Странно! Всичките ни приятелки ще участват, Шаразад. Да не би да иска да станем за срам пред тях?
Двете съставиха план. Вече се свечеряваше и Шаразад побърза да се прибере у дома, за да ръководи приготвянето на хорища „тъй както Господарят го обича и ако сложиш прекалено много чесън и не го направиш идеален, ще ти… Ще викна старицата Ашабагех, врачката, да те омагьоса! Върви на пазара да купиш пъпеш, той обожава пъпеши!“
— Но, господарко, пъпеши няма от…
— Ще намериш! — изкрещя тя и тропна с крак. — Ще намериш!
След това показа на Джари как да прибере всичките нейни дрехи, както и тези на Томи, като от време на време проронваше по някоя сълза не заради загубата на апартамента, на който той държеше и се радваше повече от нея, а просто от радост, че пак си е у дома. Последва почивка, последна молитва, баня и ето сега масажа.
— Стига толкова, принцесо — каза Джари и ръцете й уморено се отпуснаха. — Сега трябва да се облечеш за вечеря. Кой тоалет ще избереш?
Издокара се с това, което най-много радваше окото на Мешанг — разноцветната пола и блузката, които той обожаваше. После още една проверка на яденето и полото — апетитния ориз със златиста коричка, приготвен по ирански, както и любимия пъпеш на Мешанг, който трябваше да ухае и да е нарязан идеално.
Чакаше братовчеда Карим Пешади — тя го обичаше и често си спомняше прекрасното време, когато бяха деца: семействата им винаги бяха заедно, прекарваха летата в каспийските си имения, където плуваха и ветроходстваха, а през зимата караха ски близо до Техеран. Животът им беше низ от приеми, танци и веселие, Карим беше висок като баща си — полковника, коменданта на Ковис, и като него елегантен. Тя винаги свързваше братовчед си с вечерта на онзи първи септември, когато видя непознатия висок чужденец със синьо-сивите очи, в които лумна божественият огън, описван от древните поети, в момента, в който я забеляза…
— Ваше височество, братовчед ви, капитан Карим Пешади, моли за разрешение да ви види.
Зарадвана, Шаразад хукна да го посрещне. Той гледаше през един прозорец на по-малката от приемните, в която стените бяха от малки огледала, а прозорците бяха изработени в персийски стил. Единствената мебел беше обичайният дълъг диван покрай всички стени, между него и плътния килим имаше само няколко сантиметра разстояние. Диванът беше тапициран с най-фина дамаска.
— Скъпи Карим, колко се радвам… — Тя млъкна. Виждаше го за първи път от една седмица насам, когато ходиха заедно да гледат размириците в Дошан Тапе, но сега пред нея сякаш беше непознат човек — кожата се беше опънала на скулите му, цветът й беше ужасен, под очите му имаше сенки, беше брадясал, с измачкани, мръсни дрехи, а обикновено беше стегнат и елегантен.
— Карим, какво става с теб?
Устните му помръднаха, обаче не се чу никакъв звук. Той проговори с мъка.
— Татко е екзекутиран за престъпления против исляма, аз съм заподозрян и уволнен. Може да ме арестуват всеки момент. — Той беше покрусен. — Същото очаква и повечето от приятелите ни. Полковник Джабани изчезна, беше обвинен в държавна измяна. Нали го помниш? Онзи, който поведе народа срещу Безсмъртните и едната му ръка беше откъсната…
Тя го слушаше онемяла.
— … но идва още по-лошо, скъпа Шаразад. Чичо Валик… Ануш и малките Джалал и Сетарем са убити при опит да избягат в Ирак с граждански хеликоптер 212…
Сърцето й сякаш спря от злокобно предчувствие.