Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Точно в седем и тридесет започна да предава Ковис, но звукът беше много лош. Фреди Еър съобщаваше, че Старк се е завърнал невредим.
— Слава на Бога!
— Повторете пак… не ви чу… кап… …вър.
— Повтарям. — Той говореше бавно и внимателно. — Кажете на Старк, че завръщането му е голяма радост за мен. Той добре ли е?
— … тан Старк… …говорил на въпро… тета…
— Повторете, Ковис.
— Повтарям, капи… …арк отгово… …просите на… тета…
— Не се чувате. Опитайте отново в девет часа или най-добре в единадесет, аз ще съм тук до късно.
— Прието… по-късно… около… надесет довечера?
— Да. Около единадесет довечера.
— Капи… …харт и Жан-Люк пристигат… Загрос… невредими…
Вече нищо не можеше да се разбере. Разположи се и зачака. Поспа известно време, след това почете малко и сега пак седеше при телекса. Погледна часовника си — беше десет и половина.
— Да предам потвърждението и ще се обадя в Ковис — каза той на глас. Внимателно завърши набирането на текста до съпругата си, като добави заради спокойствието на Мануела, че всичко в Ковис е наред — ами така е, след като Старк се е върнал и е окей, също и момчетата.
Вкара перфорираната лента в предавателя, изчука номера на Ал Шаргаз, изчака безкрайно много потвърждението за връзка и натисна бутона за предаване. Лентата премина с тракане през зъбците. Отново дълго чакане, докато получи кода „прието“ на Ал Шаргаз.
— Добре. — Стана и се протегна. В чекмеджето на бюрото бяха хапчетата му и той си взе второто за деня.
— Гадно кръвно налягане! — измърмори Макайвър. При последния преглед беше сто и шестдесет на сто и петнадесет. Хапчетата го свалиха на приличното сто тридесет и пет на осемдесет и пет: „Обаче виж какво, Мак, това съвсем не означава, че можеш да си поркаш уиски, вино, да се тъпчеш с яйца и сметана — холестеринът ти е…“
— Какво ти уиски и сметана бе, докторе? Че тук е Иран…
Спомни си в какво настроение беше, когато Джени го попита:
— Колко ти беше?
— Идеално — отговори й той. — По-добро от предишния път и си гледай работата!
„Да има да взима, че ще му слушам докторските приказки. Я да му ударя едно голямо уиски със сода и лед, а после и още едно.“ Обикновено в сейфа имаше бутилка, а в хладилника — сода и лед. Но сега нямаше нищо. Направи си чаша чай. „Ами Карим и НВС? За това ще мисля по-късно.“ Беше вече единадесет.
— Ковис, тук Техеран, чувате ли ме? — търпеливо повтаряше повикванията си той и накрая спря. След четвърт час опита отново. Никаква връзка.
— Изглежда, че е от бурята — търпението му се изчерпа. — Дявол да го вземе, ще се опитам вкъщи.
Облече дебелото си палто и се изкачи по спираловидната стълба на покрива, за да провери нивото на горивото в генератора. Нощта беше непрогледно тъмна, почти не се чуваха престрелки, снегът убиваше всякакви звуци. Не виждаше никаква светлинка. Продължаваше да вали и от свечеряване досега беше натрупал десет сантиметра сняг. Той избърса снежинките от лицето си и освети с фенерчето измервателния прибор. Нивото на горивото беше добро, но до няколко дни трябваше да намерят начин да доставят още. Още една проклета грижа. Ами НВС? Ако Карим успее да вземе дневника и да го унищожат, доказателството ще изчезне, нали така? Да, но Исфахан? Нали там са заредили?
Потънал в размишленията си, той се върна долу, заключи офиса и като си осветяваше пътя с фенерчето, извървя по стълбите петте етажа до улицата. Не чу как телексът отново затрака.
Отиде в гаража и отключи колата си. Сърцето му подскочи, когато видя, че към него се приближава някой. САВАК и НВС беше първото, което му просветна. Едва не изтърва фенерчето, но слава Богу, човекът беше Армстронг, облечен в тъмен шлифер и шапка.
— Извинявай, капитан Макайвър, не исках да те изплаша.
— Е да, ама ми изкара акъла — отговори той ядосано, с разтуптяно сърце. — Защо, по дяволите, не се представи или не дойде горе в офиса, вместо да се криеш в сенките като злодей?
— Можеха да ти дойдат още посетители. Видях, че един излиза, затова реших да те изчакам тук. Извинявай. Моля те, изгаси фенерчето.
Макайвър сърдито го послуша. Не можеше да си спомни да са се срещали, след като Гавалан ги беше запознал. Това, че беше от специалния отдел на Централната разузнавателна служба на Англия, изобщо не намаляваше неприязънта му към него.