Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Шаразад безпомощно се разплака, Зара я прегърна, а Карим я съжали и реши, че други ще трябва да съобщят за Валик и семейството му.
— Иншаллах — изрече той, ненавиждайки това опрощаващо извинение, защото не можеше повече да го приема за тези богохулни престъпления, извършени от хора в името на Аллах. Нали те не можеха да знаят дали са прави. „Аятолахът наистина е дар от Аллах. Ние просто трябва да го следваме, за да прочистим исляма от тези вонящи богохулници — мислеше си той. — След смъртта им Аллах ще ги заклейми, а ние трябва да ги накажем със смърт.“
— Новината, която нося, е много лоша. Аз съм под подозрение, също и приятелите ми, военновъздушните сили ще бъдат изправени на съд. Необмислено разправих всичко това на Шаразад… Трябваше да го кажа на теб, Мешанг, но така стана, че без да съобразя, й съобщих новината и тя припадна. Много се извинявам, ще си тръгвам, не мога да остана, трябва да… да се прибирам. Просто дойдох ей така, имах нужда да споделя с някого.
В офиса на Макайвър: 10,20 вечерта.
Макайвър беше сам в панорамната надстройка, разположил се в скърцащото кресло, с крака на бюрото. Четеше. Светлината беше добра и стаята — топла благодарение на генератора, с който разполагаха. Телексът и радиостанцията бяха включени. Беше късно, но нямаше смисъл да се прибира вкъщи, там беше студено и влажно, а и Джени я нямаше. Вдигна очи от книгата. По външната стълба се чуха бързи стъпки. Последва нервно почукване.
— Кой е?
— Капитан Макайвър, аз съм, капитан Пешади. Карим Пешади.
Изненадан, Дънкан отключи вратата. Познаваше добре младежа — курсант в школата им и любим братовчед на Шаразад. Подаде му ръка и се направи, че не забелязва лошия му външен вид.
— Влез, Карим, какво мога да направя за теб? Ужасно съжалявам за арестуването на баща ти.
— Преди два дни са го екзекутирали.
— О, Боже!
— Да, не идвам с приятни новини.
Карим припряно затвори вратата и каза тихо:
— Извинявайте, но трябва да бързам, закъснял съм с часове за прибиране, идвам направо от Шаразад. Отбих се у вас, но капитан Петикин каза, че сте тук. Тази вечер се запознах с един секретен телекс от нашата база в Абадан.
Той му предаде съдържанието на съобщението. Макайвър беше потресен, но се опита да не се издаде.
— Съобщи ли за това на капитан Петикин?
— Не, не, реших, че трябва да съобщя само на вас.
— Доколкото на нас ни е известно, НВС е бил отвлечен. Не е замесен никой от нашите пилоти…
— Тук съм неофициално, минах просто да ви кажа, защото Том го няма. Не знаех какво друго да направя. Видях се тази вечер с Шаразад и почти случайно научих за Том.
Той повтори пред Макайвър това, което му беше разказала Шаразад.
— Как може Том да е жив, а те да са мъртви?
Макайвър отново усети болката в гърдите си.
— Тя просто се е объркала.
— В името на Аллах, кажете ми истината! Вие я знаете! Том трябва да ви е казал, можете да ми имате пълно доверие — възкликна невъздържано младежът. Почти не беше на себе си от тревога. — Повярвайте ми. Възможно е да ви помогна. Том го заплашва голяма опасност, а също и Шаразад и семействата на всички ни! Трябва да ми имате доверие! Как се е измъкнал Том?
Макайвър почувствува как се затяга примката около всички — Локхарт, Петикин и него. „Не се паникьосвай — заповяда си той, — бъди предпазлив. Нищо няма да признаваш. Да не си посмял.“
— Доколкото на мен ми е известно, Том изобщо не се е приближавал до НВС.
— Лъжец! — изплю гневно младежът това, което му се въртеше в главата през целия път дотук, в блъсканицата в автобуса, след това пак пеша в студа и снега, обзет от ужаса, че тепърва трябва да се яви на разпит пред комитета.
— Вие трябва да сте подписали разрешението за излитане, ако не — тогава Петикин, и в него сигурно фигурира името на Том. Познавам ви много добре, нали ни набивахте в главите, че полетите трябва да са според разпорежданията, да се попълват формуляри, разрешението винаги да е подписано. Вие сте подписали, нали? Нали така? — извика той.
— Капитане, няма да ви задържам повече — отсече Макайвър.
— Вие сте не по-малко замесен от Том, не разбирате ли? Загазили сте…
— По-добре престанете. Знам, че сте отчаян, това, което стана с вашия баща, е ужасно — съчувствено изрече Макайвър. — Дълбоко и искрено съжалявам за всичко.