Крахът на титаните [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-52-4
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:
— Да разпердушиним това място.
III
Валтер отиде в едно село в завладяната от русите територия и купи срещу цяла златна монета всички дрехи на някакъв удивен и доволен селянин: мръсен овчи кожух, ленена рубашка, торбести груби гащи и цървули от брезова кора. За щастие селянинът не носеше долни дрехи, та на Валтер не му се наложи да се сдобива и с тях.
Подряза косата си с домакинска ножица и престана да се бръсне.
В някакъв пазарен градец купи чувал лук. Скри кожена чанта с десет хиляди рубли в монети и банкноти на дъното на чувала.
Една нощ позацапа ръцете и лицето си с пръст и, облечен в дрехите на селянина и нарамил чувала, прекоси ничията земя, прокрадна се през руските позиции и отиде до най-близката железопътна гара, където си купи билет за трета класа.
Почна да се държи нападателно и ръмжеше на всички, сякаш се боеше, че искат да му задигнат лука, което може и да беше истина. Имаше грамаден нож, ръждив, но остър, който се показваше от колана му, и откраднат от руски офицер пистолет Мосин-Наган, който пък се криеше под смрадливия кожух. В двата случая, когато го заговаряха полицаи, той се ухилваше глуповато и предлагаше лук — толкова жалък подкуп, че полицаите изсумтяваха отвратено и си тръгваха. Ако някой от тях беше настоял да надзърне в чувала, Валтер беше готов да го убие, но това не стана нужно. Купуваше си билети за кратки отрязъци от пътя — по три-четири гари — понеже не изглеждаше разумно някакъв селянин да пропътува стотици мили, за да продаде стоката си.
Беше напрегнат и внимателен. Прикритието му беше слабо. Ако някой поговореше с него повече от няколко секунди, щеше да разбере, че не е руски селянин. А наказанието за онова, което Валтер правеше, беше смърт.
В началото се страхуваше, но с времето страхът избледня и на втория ден вече му беше скучно. Нямаше с какво да занимава ума си. Не можеше да чете, естествено — наистина трябваше да внимава да не чете разписанията на влаковете, а на разните обявления трябваше само да хвърля по един поглед, понеже повечето селяни бяха неграмотни. Докато бавните влакове тракаха и се поклащаха през безкрайните руски гори, Валтер почна да мечтае за жилището, където двамата с Мод да живеят след края на войната. Обзавеждането щеше да е модерно — със светло дърво и неутрални цветове, като у фон дер Хелбардови, а не в тежките и тъмни краски на къщата на неговите родители. Всичко щеше да е лесно за чистене и поддръжка, особено кухнята и пералнята, за да могат да наемат по-малко слуги. Щяха да вземат истински хубаво пиано, роял Стейнуей, защото и двамата обичаха да свирят. Освен това щяха да купят и една-две привлекателни за окото съвременни картини, навярно от австрийските експресионисти, за да шокират старото поколение и да се утвърдят като напредничаво семейство. Спалнята им щеше да е светла и проветрива, а те — да лежат голи на мекото легло, да се целуват, да разговарят и да се любят.
И така Валтер стигна до Петроград.
Уговорката, направена с посредничеството на един революционер социалист в шведското посолство, беше някой от болшевиките да чака Валтер на Варшавската гара всеки ден по един час от шест вечерта нататък, и да прибере парите. Валтер пристигна по пладне и използва случая да разгледа града, за да прецени какви са възможностите на русите да продължат да воюват.
Видяното го потресе.
Още щом излезе от гарата, го нападнаха проститутки, мъже и жени, големи и малки. Прекоси моста над един канал, повървя няколко мили на север и влезе в центъра на града. Повечето магазини бяха затворени, много бяха със заковани витрини, а няколко — просто изоставени и потрошените им стъкла проблясваха на улицата. Видя много пияни и две сбивания. От време на време минаваше автомобил или карета, разпръсваше пешеходците, а пътниците се криеха зад спуснатите завески. Повечето хора бяха мършави, опърпани и боси. Беше много по-зле от Берлин.
Срещна много войници, сами или на групи. Повечето показваха лоша дисциплина — не вървяха в крак, стояха небрежно на постовете си, униформите им бяха разкопчани, бъбреха си с цивилните и въобще правеха каквото им скимне. Впечатлението на Валтер от посещението на руските позиции на фронта се потвърди — тези хора не бяха склонни да воюват.
„Дотук — само добри новини“, рече си той.
Никой не го спря, а полицията не му обърна внимание. Той беше само още един смачкан човек, тръгнал по свои си работи в града, който се разпадаше.