Крахът на титаните [bg]

Знаеше го и временното правителство. Имаше признаци че правителството е взело Ленин на прицел. Дясната преса го обвиняваше, че е немски шпионин. Обвинението беше нелепо. Истината беше обаче, че Ленин разполага с таен източник на пари. Григорий, болшевик още преди войната, принадлежеше към вътрешния кръг в партията, и знаеше, че парите идват от Германия. Ако тази тайна излезеше наяве, щеше да породи силни подозрения.

Вече дремеше, когато чу стъпки в коридора, последвани от силно и настойчиво чукане на вратата. Григорий намъкна панталоните си и викна:

— Какво има?

Володя се събуди и заплака.

— Григорий Сергеевич? — обади се някакъв мъж.

— Да — отвърна Григорий, отвори и видя Исак. — Какво е станало?

— Издадени са заповеди за ареста на Ленин, Зиновиев и Каменев.

Григорий изстина.

— Трябва да ги предупредим. Отвън ни чака военна кола.

— Само да си обуя ботушите.

Исак тръгна. Катерина взе Владимир и го успокои. Григорий припряно се облече, целуна ги и се завтече по стълбите.

Скочи в колата до Исак и рече:

— Ленин е най-важен. — Правителството имаше основание да се съсредоточи върху него. Зиновиев и Каменев бяха искрени революционери, но Ленин беше моторът на цялото движение. — Трябва първо да предупредим него. Карай към жилището на сестра му. Бързай, колкото можеш.

Исак потегли с максимална скорост.

Григорий се залови здраво, когато гумите изскърцаха на завоя.

Щом тръгнаха пак направо, той попита:

— Откъде разбрахте?

— От един болшевик в министерството на правосъдието.

— Кога са подписани заповедите?

— Тази сутрин.

— Дано стигнем навреме.

Григорий се боеше, че Ленин може вече да е задържан. Никой друг не притежаваше неговата непоколебима решителност. Тормозеше своите, обаче превърна болшевиките във водеща партия. Без него революцията можеше отново да се върне към безредието и компромисите.

Исак стигна да улица „Широкая“ и спря пред една буржоазна жилищна сграда. Григорий изскочи от колата, влетя във входа и почука на вратата на Елизарови. Анна Елизарова, по-възрастната сестра на Ленин, отвори. Тя беше петдесетинагодишна жена с прошарена коса, разделена на път по средата. Григорий я беше срещал и по-рано — тя работеше в Правда.

— Той тук ли е? — попита Григорий.

— Да. Защо? Какво е станало?

Вълна на облекчение заля Григорий. Не беше закъснял. Пристъпи в жилището.

— Ще го арестуват.

Анна затръшна вратата.

— Володя! — провикна се тя. — Ела бързо.

Ленин се показа. Както винаги беше облечен в износен тъмен костюм, с яка и вратовръзка. Григорий отсечено му обясни какво е положението.