Достатъчно време за любов [bg]

Първата германска тел вече беше преодоляна, останала зад тях на една ръка разстояние, когато в небето лумна ракета и редникът паникьосано направи опит да се скрие в ямата от снаряд, покрай която бяха пропълзели току-що. Но, уцелен от куршум, той падна вътре в нея.

Лазарус замря, не обръщайки внимание на стоновете. Над него догаряше светещата звезда. Тази е наша, помисли си той, германската би осветила американските окопи. Ако този нещастен глупчо не млъкне незабавно, въздухът над нас на секундата ще се изпълни с чудесни подаръчета. Сега не може да се разрязва телта. Обаче, по дяволите, той е от моите момчета, ще трябва да се погрижа за него. Дали няма да е по-добре да го довърша — от човещина, да не се мъчи? Но на Морийн това няма да й се хареса. Добре, ще го замъкна обратно, а после ще се върна, за да свърша работата. Пак няма да се спи тази нощ. В следващата война ще се запиша във флота.

Стана тъмно. Лазарус бързо стана. Не успя да направи крачка дори, когато пламна нова ракета и го прониза автоматен откос. Единият куршум се удари в твърдия имплантант в десния хълбок, промени посоката и излезе над лявото бедро. Останалите също свършиха това-онова — впрочем, никакъв проблем за медицината от 4291 година от Рождество Христово, но в тази Тъмна епоха всяка от раните беше смъртоносна.

Лазарус усети мощния удар, който го беше помел, за да го запокитва в ямата. Той не изгуби съзнание веднага. Оставаше му време, за да разбере, че е смъртно ранен. Когато се озова на дъното на ямата, заразглежда звездите с ясното съзнание, че е намерил края си.