Достатъчно време за любов [bg]

Надявам се, че не се срамувате от мен. Не, аз съм убеден в това. Прекалено стар войник сте, за да се вълнувате от чинове. Най-важното е, че съм „там“, за вас е съществено именно това. Искам да кажа, сър, че тъкмо вие винаги сте ме вдъхновявали.

Няма да обяснявам причината за моето понижение, защото в армията не се придава значение на извиненията. Но искам да знаете, че не ми тежи никакво безчестие. Първият случай стана на транспортния кораб: на прекалено усърдния дежурен не му се хареса играта на покер, изиграна в онази част на плавателния съд, за която отговарях аз. Вторият случай стана по време на обучението на редниците — нали знаете: кукла-мишена, траншеи, чужда земя — и капитанът ми заповяда да ги построя в колона, а аз му отвърнах: „По дяволите, капитане, нима се опитвате да икономисате куршуми за кайзера? Или вие още не сте чували за автоматите?“

(Сигурно не трябваше да споменавам дявола. Впрочем, ако бъда честен, аз употребих друг израз, по-популярен сред войниците.) Накратко, към края на деня вече бях ефрейтор, а в друг батальон ме преместиха в същия ден, в който помолих за това. И така, аз съм тук и се чувствам отлично. Признавам, че колкото по-близо е човек до фронтовата линия, толкова е по-висок бойният му дух. Лека-полека се запознавам с въшките, а калта във Франция е по-дълбока, отколкото в южната част на Мисури, и по-здраво залепва. Сънувам и горещата вана, и чудната гостна на мисис Смит. Но съм бодър и здрав и на всички ви изпращам уверения в своята обич.