Достатъчно време за любов [bg]

Лазарус без особен труд се прехвърли зад собствената си бодлива тел, наложи му се само да разшири разкъсванията, причинени от германските снаряди. Цялата работа я вършеше сам, като заповяда на Динковски само да го следва. Равномерно се обаждаше артилерията: и своите, и германските гаубици. Лазарус не им обръщаше внимание — впрочем нищо друго не му оставаше. Налагаше му се да забравя и за насечената кашлица на картечниците, която долиташе някъде от фланга. От снайперите можеше да не се притеснява — стига да не се показва. Страхуваше се само да не налетят на германски патрул, пък и сигналните ракети бяха прекалено много. Поради тази причина беше наредил на Динковски да лежи притиснат към земята, защото нямаше желание неговият човек да коленичи и да зяпа с отворена уста фойерверките. След като излязоха от обсега на своето ограждение, двамата с Динковски запълзяха напред и когато се натъкнаха на яма от снаряд, побързаха да се разположат в нея.

— Изчакай ме тук — пошушна Лазарус на редника.

— Но аз не искам да бездействам, ефрейтор.

— Не крещи, че ще събудиш децата. Шепни на ухо. Ако не се върна след час, връщай се сам.

— Но аз няма да намеря пътя!

— Ето ти Голямата мечка, ето ти Полярната звезда. Пълзи към югозапад, докато не стигнеш до прохода — имаш ножици за рязане на тел. Запомни едно: щом лумне ракетата — замръзваш! Можеш да се движиш само когато угасне, докато германците са заслепени. И гледай да не подскачаш — приличаш ми на два скелета върху ламаринен покрив. Че ще вземат да те гръмнат своите — в последната минута. Паролата помниш ли я?

— Ъ…

— По дяволите! „Чарли Чаплин“. Гледай още веднъж да я забравиш — и нашите момчета ще ти теглят куршума. Някои от тях умират да натискат спусъка. Я повтори!

— Смятам да режа телта заедно с вас, ефрейтор.

Лазарус въздъхна. Този непохватен клоун е решил да става войник. Ако не го взема със себе си, той ще падне духом. Но ако го направя, ще загинем и двамата.

Кадлоладър, възхитен съм от здравомислието ти и те мразя: колко жалко, че не си тук.

— Е, добре. А сега — млък. Ако видиш нещо, потупай ме по крака и посочи с ръка, но да си плътно до мен. Помни какво ти казах за ракетите. Ако видиш шваба — не дишай. Ако се накиснем — веднага се предавай.

— Да се предавам?

— Ако искаш да станеш дядо. Сам не можеш да се справиш с германски патрул. А ако вдигнеш шум — те просто ще те разпердушинят с картечниците си. Така че стой до мен и не ставай от земята.