Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Ще остане белег.
Хвърли поглед към залязващото слънце и закопня да се скрие по-бързо. Изостави всякакви намерения да унижава врага си и събра всичките си сили в това да оцелее през следващите три четвърти от оставащия час.
Джардир се просна на земята, но се претърколи незабавно на крака, повече зашеметен, отколкото наранен. Скулата и челюстта му се бяха строшили при удара, но бе така преизпълнен с магия при удара на пар’чина, че се възстанови почти на мига.
Примигна срещу пар’чина и си припомни думите на Абан. Той е човек, когото помня, но и не е.
И наистина пар’чинът имаше нов боен стил, смесица от шарусахк и нещо съвсем различно. Беше още по-силен и бърз от Джардир, но и нещо повече — биеше се привикнал с това, за разлика от Джардир, който още овладяваше силите си.
Само че бе само въпрос на малко време да проучи стила на съперника си и да го победи. Преди няколко секунди дори си помисли, че го е победил, но бе неподготвен за оживялото Копие на Каджи, когато порази пар’чина, също както когато уби алагайския княз.
Нима пар’чинът бе слуга на Ний? Изглеждаше невъзможно. Немислимо. Но какво друго обяснение имаше?
Извлече огромна доза магия от копието си и атакува отново с подновена ярост.
Арлен подскачаше назад, вляво, вдясно, приклякаше, въртеше се — само и само да избягва смъртоносното острие на копието. Това, че се отказа напълно да напада, улесняваше нещата, но и бе знак на отчаяние за всички събрали се край тях. Джардир бе по-добрият боец и не се уморяваше — използваше собствената сила на Арлен срещу него. Имаше явно превъзходство и всички свидетели бяха затаили дъх в очакване на смъртоносния удар.
Само че тогава слънцето падна под хоризонта и правилата се промениха. Короната и копието на Джардир грейнаха ярко, но той също се възползва от магията, която се трупаше край тях, и усети как собствените му сили се възвръщат.
Следващия път, когато Джардир го намушка, Копието на Каджи премина през него като през дим. Все още го нараняваше и изсмукваше магията от нематериалната му тъкан, но болката си струваше — Арлен пристъпи напред и удари Джардир в гърлото. Материализира се напълно, подхванал между лакътя и тялото си Копието на Каджи, а след това се приведе и се завъртя, като изтръгна могъщия артефакт от пръстите на Джардир и го повали по гръб.
Джардир скочи на крака още щом докосна земята, завъртя се вихрено към пар’чина, а умът му препускаше, опитваше се да осмисли какво се е случило.
— Може копието да е у теб сега, пар’чин, но няма да е задълго — обеща му.
— Задълго ли? — Пар’чинът погледна към оръжието презрително. — Дори не го искам вече. На света му е по-добре без него.
После стори немислимото. Метна Копието на Каджи през ръба на скалата.
Джаян извика и се отдели от останалите, за да тръгне да го търси надолу по пътечката. Пар’чинът се обърна и нарисува няколко огнени и ударни защити, които разтресоха възвишението и блокираха пътеката с лавина от камъни.
— Никой няма да си върви, докато не приключим с това! — извика той.
— Добре, слуга на Ний — рече Джардир. — Да приключваме.
Съсредоточи се и разшири защитното поле на короната си, докато настъпваше тичешком. Искаше да го използва, за да изтласка сина на Джеф от платото в бездната, където му беше мястото.
Само че магията на короната, която действаше на всички алагаи, нямаше ефект върху пар’чина и вместо това се вкопчиха един в друг. Джардир веднага си спечели преимущество с мощен хват, но пар’чинът се разтвори във въздуха, появи се миг по-късно и посипа мощни удари връз тялото му.
— Не съм слуга на Ний — каза пар’чинът — само защото съм се научил по-добре от теб и дама’тингата ти да използвам открадната магия.
Джардир се озъби и си върна равновесието — доби отново преимущество, блокираше ударите на врага си и отвръщаше със свои собствени проучващи атаки. Някои от тях пар’чинът блокира, от други се измъкна, като се дематериализира.
Предимството на пар’чина изглеждаше непреодолимо, но имаше причина Джардир никога да не бе губил схватка, откакто беше възмъжал. Запомни схемата на пар’чинските трикове и следващия път, когато съперникът му се показа, очаквайки лесно да намери целта, Джардир беше подготвен, дръпна се встрани и нанесе силен удар в корема му. Последва коляно в гърлото, след като мъжът се преви, а после го халоса с отворени длани в ушите, та да му писне главата и да разпръсне мислите му.