Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
— Ред — отвърна Джардир. — Единство. Направих Красия цяла, скоро ще последва и светът.
Пар’чинът поклати глава.
— Когато те няма, племената ти отново ще се заизтребват заради менци с вода. Последната ми задача е да се отърва от теб, преди да пренеса битката в самото Ядро.
Джардир се усмихна и подготви копието си.
— Какво на широката Ала те е убедило, че можеш да ме убиеш, пар’чин?
Пар’чинът отвърна на изражението и на движението му. Каквото и друго да бе, синът на Джеф бе шарум до самата си същина, а душата му бе помирена с всичко на Ала и бе готова за самотния път.
Ще ядем от трапезата на Еверам отново, приятелю, помисли си Джардир и се хвърли в нападение.
Атаката на Джардир бе бърза, по-бърза, отколкото Арлен би предположил, че е възможно, докато слънцето още грее. Но дори така Арлен бе по-бърз, а магията под повърхността на кожата му жужеше и му даваше сила и нечовешки рефлекси, с които врагът му никога не можеше да се сравнява. Парира и преля в ответен удар. Отначало щеше да пребие Джардир с дръжката на копието, за да го унижи, преди да приключи схватката.
Ала Джардир го изненада и завъртя собственото си копие с невероятна скорост. Отрази Арлен. Скоро не беше ясно кой атакува и кой се отбранява. И двамата настъпваха и отстъпваха, но разделяха ли се на повече от крачка-две, никой нямаше предимство. В очите на Джардир мъждукаше неохотен респект, а Арлен също разбра, че е бил арогантен.
Извлича сила от копието, осъзна Арлен.
— Биеш се дори по-добре, отколкото помня, пар’чин — похвали го Джардир и леко се поклони, макар аурата му да бе неразгадаема на ко̀сата светлина на залеза. — Отново те подцених.
Арлен се усмихна.
— Все това повтаряш.
— Този път е за последно. Няма повече да се въздържам.
И наистина: Първият воин свещеник на Красия премина в нападение и Арлен едва му смогваше. Бе по-бърз от красианеца, ала тактическият ум на Джардир беше абсолютно безподобен. Арлен успяваше да отклонява острието, но тъпият край и дръжката заваляха по тялото му, подпомогнати от неестествената сила на Джардир и ударните защити по оръжието.
Ала макар да не можеше да използва магията под кожата си на слънце, в тялото му тя действаше с пълна сила. Костите му бяха по-здрави от защитено стъкло, а мускулите и сухожилията му — от стоманени намотки. Нито един от ударите не му стори тежки поражения, а и така Арлен се лекуваше мигновено.
При все това не притежаваше никакво надмощие над противника, както очакваше. Всъщност в очите на всички свидетели той губеше убедително.
— Все още се надявам да се предадеш, пар’чин — каза Джардир. — Признай си престъплението и коленичи пред мен. Милостта ми е безпределна и още те искам до себе си в Шарак Ка.
— Не познаваш значението на милостта — отвърна Арлен. — Ако наистина те интересуваше Първата война, щеше да спреш с това безцелно парадиране. Не разбираш ли? Ние привличаме демоните. Не се боят от армии, а от други Умове и ще прииждат, докато не ни убият. А през цялото това време народите ни ще страдат.
— Затова трябва да обединя всичко сега.
Арлен стисна зъби се върна в боя с удвоен гняв. Оръжията и собствените им силуети бяха непрестанно размити форми в очите на всеки наблюдател, докато скачаха, въртяха се и се претърколваха, блъскаха се един в друг и се избутваха. Джардир изпълни поредната главозамайваща последователност от удари встрани и напред и Арлен отрази всичките — в последния момент осъзна, че са финтове: Джардир нанесе висок ритник по дръжката на копието му и го прекърши като царевично стъбло.
Арлен се препъна назад — не падна и не изпусна половините на оръжието си, но за миг гардът му падна и Джардир го намушка в корема с Копието на Каджи. Арлен изкрещя.
Не от намушкването. И преди го бяха намушквали и можеше лесно да пренебрегне болката насред битка. Това беше нещо много повече. Защитите по острието се активираха и подпалиха нечовешка болка в раната, докато засмукаха магията от тялото му. Шокът се пръсна по тялото му като взрив, агония отвъд всичко досега, сякаш копието изсмукваше самата му душа.
Джардир се облещи, когато и той усети какво се случва, и също за миг свали гарда. Арлен го халоса силно по лицето с тъпата половина на копието си и го запрати назад, като прекрати изтезанието.
Пусна острата част на копието си и стисна стомаха си. Ръката му се обагри в кръв. От свидетелите се чуваха възгласи на ликуване и ужас, но той ги пренебрегна и отчаяно се опита да съсредоточи всичките си останали сили в това да се излекува. Раната продължаваше да пари и не се затваряше напълно, но кървенето намаля.