Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
— Образно казано — каза Арлен и ѝ хвърли раздразнен поглед. Тя се ухили и той насмалко да прихне. — Всъщност имаше смелостта да ме погледне в очите.
— Да, така е много по-добре — измърмори Рена.
Арлен виждаше, че Тамос остава недоубеден. Въздъхна и сниши тон.
— Не е нужно да рискувате безопасността си, Ваше Височество. Още има време да се върнете и да изпратите Артър или пастир Хейс на свое място.
Той, разбира се, не искаше нищо подобно, но предизвикателството към смелостта на графа сработваше там, където друго се проваляше. Тамос се изпъна в седлото и аурата му отново доби плътност и увереност.
— Трябва всички да се върнем — рече Лийша. — Целият този ритуал е варварщина. Куп безсмислени правила, за да придадат илюзията за цивилизованост на взаимното убийство.
— Не е убийство, когато другият знае какво му готвиш и ти готви същото — отвърна Арлен. — И правилата не са безсмислени. Седем свидетели, за да може всички, за които изходът от битката е най-важен, да я видят. Отдалечено място, за да не може никой да устрои засада на другия. Схватка преди свечеряване, когато всички хора загърбват различията и стават братя и сестри, за да има мир между свидетелите, когато всичко приключи.
— Нищо от това не го прави цивилизовано.
— Нима предпочиташ хиляди мъртви по бойните полета? — попита я Арлен. — Докато хората ядат, серат, стареят и мрат…
— … цивилизация никога няма да има наистина — довърши Лийша и го изненада. — Недей да ми цитираш философи малко преди да принудиш приятелите и семейството ти да гледат как се избивате с най-добрия ти приятел.
— Можеше и ти да не идваш — каза Арлен. — Ако не ти държат нервите, прати Дарси Кътър.
— Уф, я млък — отсече Лийша.
Зеленоземците изкачваха склона под Джардир и неговите седем. Както Иневера бе предрекла, водеха Лийша Пейпър, дъщеря му и новия му зет, както и зеленоземския принц, сложил ръка върху племето от Хралупата. Това беше добре. Щеше да улесни нещата, когато пар’чинът загубеше, и въпреки писмото на Аманвах Джардир не можеше да отрече, че се радва да види Лийша след шестте седмици далеч един от другиго.
Погледна към мъжа, повел зеленоземците, и въпреки разликата във външния вид веднага позна своя аджин’пал. Стойката му на коня, внимателния му поглед. И той винаги се бе чувствал в безопасност до пар’чина, никога не бе имал съмнения къде стои сред близките му.
О, братко мой, тъжно си помисли Джардир. Еверам ме изпитва твърде тежко, та да трябва дваж да те убивам.
Зеленоземците слязоха от конете си и ги привързаха в противоположния край на платото. Джардир и седемте му придружители ги посрещнаха с гръб към зейналата пропаст на скалата.
— Дълго време мина, пар’чин — започна Джардир. Не можеше да прозре в сърцето му под слънцето, но усещаше мощта на своя аджин’пал, овладяна от волята на велик майстор на шарусахк. Синът на Джеф носеше чудесно защитено копие, но бе обикновена стомана и дърво, които не притежаваха мощта в ядрото на Копието на Каджи. — Добре изглеждаш.
— Не и благодарение на теб. И след хиляда години не бих те погледнал, ако имах избор.
Изплю се в краката на Джардир и сред хората зад гърба му настана смут.
Джардир вдигна ръка, за да ги успокои, и срещна погледа на Джаян, най-гневливия от групичката.
— Тук сте свидетели, а не участници.
Обърна се отново към пар’чина, като многозначително пренебрегна храчката върху ботуша си.
— Помниш моята дживах ка, разбира се, както и Абан, дамаджи Ашан и Шанджат. Останалите са дамаджи Алеверак от маджахите и синовете ми Джаян и Асъм.
Пар’чинът кимна. Обърна се към жената вдясно от себе си, чието оскъдно облекло караше дори Иневера да изглежда въздържана. Бе покрита с изрисувани защити, подобно на него. Погледът ѝ блуждаеше диво — не притежаваше нищо от самоконтрола на пар’чина. Гледаше Джардир с открита омраза.
— Съпругата ми, Рена Бейлс, и Негова Светлост граф Тамос от околията на Хралупата, брат на херцог Райнбек от крепостта Анжие. Вярвам, познаваш останалите.
Джардир кимна.
— Преди да започнем, искам да говоря насаме с обещаната си, за да се уверя, че всичко с нея е наред.
— А аз — с дъщеря си — вметна Иневера.
Джардир я погледна с досада, но тя не му обърна внимание.
— Обещана ли? — попита Тамос. След това погледна Лийша.
Джардир присви очи.
Лийша пристъпи напред, без да чака ничие разрешение, а миг по-късно я последва и Аманвах. Джардир отведе Лийша по-далеч от останалите. Когато се отделиха достатъчно, той понечи да я прегърне.