История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Основният удар на руската офанзива е насочен срещу германската група армии „Център“, сега командвана от Буш, който заема мястото на Клуге, когато последният е тежко ранен при автомобилна катастрофа. Въпреки че руското настъпление през зимата не успява да сломи съпротивата в този сектор, въпреки упоритостта си Буш е наясно, че му се е разминало на косъм, и се тревожи дали ще може да устои при подновяване на атаката с настъпването на лятото, когато условията ще бъдат по-благоприятни за атакуващите. В очакване на удара германците искат да се изтеглят до историческия рубеж при река Березина на 150 км зад сегашните им позиции. Такова навременно изтегляне би разстроило руската офанзива. То обаче противоречи на принципа на Хитлер и той не иска да се съобрази с никакви аргументи срещу него. Типелскирх, който идва на мястото на Хайнрици като командир на 46-а армия, успява да намали последиците от очаквания удар с прикрито отстъпление на кратко разстояние от предните си позиции в горното течение на Днепър.
Ползата от това обаче е минимална, тъй като руснаците съсредоточават ос-новните си усилия в районите, където успяват да се вклинят в германските позиции още преди започването на кампанията. На северния фланг атаки от две посоки, предприети от силите на Баграмян между Полоцк и Витебск и на Черняховски между Витебск и Орша, успяват да откъснат Витебск от гер-манския сектор. Градът пада на четвъртия ден от началото на атаките и във фронта на 3-та танкова армия се отваря голяма дупка. Това открива пътя за настъпление на юг, като блокира главното шосе от Москва за Минск и за-страшава тила на германската 4-та армия, която устоява на фронталния натиск на Захаров. Опасността за нея се увеличава от настъплението на Рокосовски и на другия фланг северно от Припятските блата срещу 9-а германска армия. Пробивайки отбраната й близо до Жлобин, който също пада на четвъртия ден, Рокосовски преминава река Березина и заобикаля отбранителната позиция на германците при Бобруйск. На 2 юли мобилните му части стигат Столбци, на 65 км на запад от Минск, който все още е голям комуникационен център, и така прекъсват жп линията и главното шосе за Варшава.
Завладяното от руснаците пространство увеличава възможностите им за маневриране и пречи на опитите на германците да спрат това стремително настъпление, в което руските части изминават през първата седмица след пробива 250 км. Благодарение на американските доставки моторизираната пехота следва по петите танковете, оказвайки им подкрепа. Междувременно силите на Черняховски се насочват към Минск от североизток и същевременно но заплашват пътя към Вилнюс. Между тези два лъча на настъплението един резервен отряд танкове под командването на Ротмистров се спуска по шосето Москва-Минск и влиза в Минск на 3 юли, след като през последните два дни изминава близо 130 км.
Тази маневра прилича много на германската в обратна посока отпреди три години. В случая само част от германските войски успяват да се измъкнат от капана. През първата седмица в резултат от пробива на север са пленени близо 30 000 души, а на юг — 24 000. При Минск са обкръжени около 100 000 войници, но въпреки че главният път от Минск е блокиран, част от 4-та армия на Типелскирх се измъква, отклонявайки се на юг по второстепенни пътища, които от известно време не се използват за снабдяване поради непрекъснатите атаки на руските партизани. Групата армии „Център“ е напълно разбита, а общите й загуби възлизат на повече от 200 000 души.
Отстъпващите германци спират за малко западно от Минск, но там няма естествени условия за отбранителна позиция и намалелите им сили не могат да покрият цялата фронтова линия, която става още по-широка с проникването на руснаците в дълбочина. Руснаците успяват да проникнат между градовете, в които са се укрепили германците, и да ги заобиколят. Настъплението им наподобява полукръг, от който излизат няколко лъча на настъпващи части, които си пробиват път към Двинск, Вилнюс, Гродно, Белосток и Брест. Руските войски влизат във Вилнюс на 9 юли и градът пада окончателно на 13-и, след като мобилните им части го обграждат от две страни. В същия ден друга колона стига Гродно.
До средата на юли Червената армия не само изтласква германците от Бе-лорусия, но и завладява половината от североизточната част на Полша. Раз-положените й най на запад части навлизат дълбоко в Литва и не са много далеч от границата с Източна Прусия. Там те са на близо 300 км зад фланга на германската група армии „Север“, командвана от Фриснер, която все още пази вратата за влизане в балтийските държави. Сега предните колони на войските на Баграмян, които наближават Двинск, са по-близо до германската база при Рига, отколкото фронта на Фриснер. Черняховски, който стига брега на Неман отвъд Вилнюс, е почти на същото разстояние от Балтика, но фронтът му е много по на запад. Така изглежда, че в тила на Фриснер има опасност дабъде издигната двойна бариера, преди той да може да се оттегли. Трудностите от създалата се ситуация се увеличават поради руската офанзива на север към сектора на Псков, където 3-ти балтийски фронт под командването на Малиновски предприема атака, подпомаган от силите на Ерьоменко. Същевременно войските по целия германски фронт са подложени на изпи-тание от друго по-мащабно настъпление. На 14 юли руснаците започват дългоочакваната офанзива южно от Припятските блата между Тернопол и Ковел. Тя е предприета от две посоки. Дясното направление е през река Буг по посока на Люблин и река Висла, за да се съедини с напредващите на север от блатата сили на Рокосовски, които правят завой южно от Брест. Лявото направление пробива противниковия фронт близо до Луцк и прави обходна маневра по фланга около Лвов от север.