Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
— Е, добре де, отиде със сержант Анци. Някой излязъл от тунелите. Твърдял, че е принц Арард — свален владетел на един от градовете на юг от реката. Настоявал да говори с представителите на Воинството на Едноръкия и след като не можахме да ви намерим навреме…
Паран изруга под нос.
— Да го кажем направо. Сержант Анци и Спиндъл са се самоизбрали за официални представители на Воинството на Едноръкия за аудиенция с въпросния принц? Анци? И Спиндъл?!!!
Бързия Бен се изсмя и Паран го изгледа ядосано.
— Деторан също се писа доброволка — добави невинно Пикър. — Тъй че са трима. Може би и още няколко.
— Малът?
Пикър поклати глава.
— Той е с Хедж, сър. Лекуват там, или нещо такова.
— Капитане — намеси се Бързия Бен. — Предлагам да тръгваме. Анци ще почне да шикалкави веднага щом се обърка, а той се обърква още при представянията. Деторан нищо няма да каже, а най-вероятно и останалите. Спиндъл може и да изломоти нещо, но той пък носи власеницата си, тъй че всичко е наред.
— Нима? И вас ли трябва да държа отговорен за това, маг?
Бързия Бен се ококори.
— Все едно. — Паран стисна юздите. — Да се махаме от този град… преди да се е разразила нова война. Ефрейтор Пикър.
— Да, сър?
— Защо се мотаете тук сама?
Тя се огледа и изпъшка:
— Ах, тая кучка…
— Ефрейтор?
— Извинявайте, сър. Просто си почивах.
— Като приключите с почивката, съберете Анци, Спиндъл и другите. Този Арард го пратете в Хомота и му кажете, че истинските представители на Воинството на Едноръкия ще се срещнат с него скоро, стига да желае аудиенция.
— Слушам, капитане.
— Надявам се.
Тя ги изчака, докато завият на пресечката, и рязко се обърна.
— Къде си, страхливка такава?
— Аз ли? — обади се Бленд от сянката при входа на храма.
— Ти, разбира се!
— Зърнах нещо в тоя коптор, отидох да поразгледам и…
— Коптор? Святата обител на Сенкотрон, искаш да кажеш.
Бленд пребледня.
— Ох, забравих.
— Паникьоса се. Хи-хи. Бленд се паникьосала! Надуши какво ще стане и се свря в дупката, а! Чакай само да кажа на другите…
— Ами! — изсумтя Бленд. — Само ще изопачиш едно случайно съвпадение. Няма да ти повярват.
— Ти да не би да…
— Ох-ох…
Бленд пак изчезна. Стъписана, Пикър се обърна.
По улицата право към нея идваха двама загърнати в наметала мъже.
— Ей — подвикна по-високият, с остра брадичка.
Тя настръхна от властния тон.
— Какво има?
Едната му тънка вежда се вдигна.
— Особите ни заслужават почит, жено. Ни повече — ни по-малко. Сега слушай. Изпитваме остра нужда от продоволствие, за да подновим пътуването си. Трябва ни храна, чиста вода, и то много, а и ако можеш да ни упътиш до някой дюкян за дрехи…
— Ей сегичка. Тутакси… — Тя пристъпи към него и стоманеният й юмрук се натресе в лицето му. Краката му изхвърчаха във въздуха, той шляпна на паважа и застина.
Бленд пристъпи зад другия и го фрасна по темето с дръжката на меча. Мъжът писна и се строполи.
Старецът в опърпани дрехи, който ситнеше зад тях, вдигна ръце и изхленчи:
— Не ме бийте!
— Че защо да те бием? — намръщи се Пикър. — Тия двамата… твои ли са?
Слугата я погледна унило и смъкна ръцете си.
— Ами… да.
— Посъветвай ги да се държат възпитано — каза Пикър. — Като се свестят.
— Слушам.
— Да се разкарваме оттука, ефрейтор! — подкани Бленд, без да откъсва очи от двамата на паважа.
— Да, моля ви! — изломоти слугата.
Пикър сви рамене.
— Не виждам смисъл да се мотаем повече. Хайде, Бленд.
Паран и Бързия Бен подминаха лагера на тенесковрите, проснат на север, вдясно от пътя, на около хиляда разкрача разстояние. Чак след като се отдалечиха, капитанът въздъхна.
— Имам чувството, че тук скоро ще стане голяма беля.
— О? Защо?
Паран го погледна изненадано.
— Желанието за мъст над онези селяци. Капънците като нищо може да се изсипят от портата и да ги избият, с благословията на Съвета на маската. — „И защо, магьоснико, ми се струва, че ми се мярна нещо в крайчеца на окото? Ей там, на рамото ти. А като погледна по-внимателно, го няма.“
— Би било грешка — отбеляза Бързия Бен. — Сивите мечове изглеждат готови да бранят гостите си, ако мога да съдя по постовете и окопите.
— Да, с това, дето се канят да направят, ще станат доста непопулярни.
— Да вземат набор от тях? Но пък защо не? Наемническият им отряд плати висока цена в защитата на града.
— Споменът за геройствата им може да се стопи с едно мигване на окото, магьоснико. Освен това са останали само няколкостотин Сиви меча. Ако им налетят няколко хиляди капънци…