Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Танц с дракони
Танц с дракони - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Танц с дракони

Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:

Джордж Р. Р. Мартин си спечели международно признание със своя монументален цикъл епично фентъзи. Авторът на бестселър №1 на „Ню Йорк Таймс“ поднася петата книга от своята епохална поредица… където познати лица и изненадващо нови сили съперничат за място в една раздробена империя.След колосално сражение бъдещето на Седемте кралства виси на косъм. Нови и нови заплахи възникват отвсякъде. На изток Денерис Таргариен, последната издънка на дома Таргариен, властва с трите си дракона като кралица в град, съграден от прах и смърт. Но Денерис има хиляди врагове. Докато те се сбират, един младеж предприема изпълнено с премеждия пътешествие, за да намери кралицата — но със съвсем различна цел.Беглецът от Вестерос Тирион Ланистър също се отправя към Денерис. Но най-новите му съюзници не са жалки отрепки, каквито изглеждат: между тях има един, който би могъл да осуети претенцията на Денерис за Вестерос завинаги.На север се простира чудовищно огромният Вал от лед и камък… силен само дотолкова, доколкото са силни неговите бранители. Там Джон Сняг, 998-ият лорд-командир на Нощния страж, ще се изправи пред най-голямото си предизвикателство. Защото има могъщи врагове не само в Стража, но и отвън, в земята на съществата от лед.От всички краища отново се разпалват жестоки конфликти, извършват се лични измени и разбойници и жреци, войници и превъплъщенци, благородници и роби ще се изправят пред привидно непреодолими препятствия. Някои ще се провалят, други ще израснат в силата на мрака. Но във време на нарастващ смут вълните на съдба и политика неизбежно ще доведат до най-грандиозния танц от всички.„Какво е «Песен за огън и лед»? Това е единствената фентъзи поредица, която бих поставил на нивото на «Властелинът на пръстените» на Дж. Р. Р. Толкин… Това е фентъзи поредица за яки хора, дори за тези, които не четат фентъзи.“Чикаго Трибюн
1 ... 304 305 306 307 308 309 310 311 312 ... 490
Перейти на страницу:

Язовото дърво го чакаше с вещите си червени очи. Теон спря на ръба на езерцето и сведе глава пред издълбаното червено лице. Дори и тук чуваше ударите на барабана, буум ДУУМ буум ДУУМ буум ДУУМ буум ДУУМ. Като далечен гръм. Звукът идваше сякаш отвсякъде и отникъде.

Нощта беше безветрена и снегът се сипеше право надолу от студено черно небе, ала все пак листата на дървото на сърцето шумоляха името му.

„Теон — сякаш шепнеха, — Теон.“

„Старите богове — помисли той. — Познават ме. Знаят името ми. Бях Теон от дома Грейджой. Бях повереник на Едард Старк, приятел и брат на децата му.“

— Моля ви. — Падна на колене. — Меч, само за това моля. Нека да умра като Теон, не като Смрад. — По страните му потекоха сълзи, невъзможно топли. — Бях железнороден. Син… син на Пайк, на островите.

Отгоре се спусна листо, забърса челото му и падна в езерцето. Понесе се по водата червено, с пет пръста като кървава длан.

„Бран“ — промълви дървото.

„Те знаят. Боговете знаят. Видяха какво направих.“ И за един странен миг сякаш лицето на Бран бе издълбано в белия ствол на язовото дърво, гледаше го с очи червени, мъдри и тъжни. „Призракът на Бран“, помисли той, но това беше лудост. Защо Бран щеше да иска да го измъчва? Беше обичал момчето, никога нищо лошо не му беше направил. „Не убих Бран. Нито Рикон. Бяха само синове на мелничар, от мелницата до Жълъдова вода.“

— Трябваше да имам две глави, иначе щяха да ми се подиграят… да ми се смеят… те…

— На кого говориш? — попита нечий глас.

Теон се обърна рязко, ужасен да не би Рамзи да го е намерил, но бяха само перачките: Холи, Роуан и една, чието име не знаеше.

— Призраците — изломоти той. — Шепнеха ми. Те… знаят името ми.

— Теон Обърни-плащ. — Роуан го сграбчи за ухото и го изви. — Две глави трябвало да имаш, тъй ли?

— Иначе щели да му се смеят — каза Холи.

„Те не разбират.“

— Какво искате?

— Тебе — каза третата перачка, по-стара. Гласът ѝ беше дълбок и имаше сиви кичури в косата.

— Казах ти. Искам да те пипна, обърни-плащ. — Холи се усмихна. В ръката ѝ се появи нож.

„Мога да закрещя — помисли Теон. — Все някой ще чуе. Замъкът е пълен с въоръжени мъже.“ Щеше да е мъртъв преди помощта да стигне до него, разбира се, кръвта му щеше да попие в земята, за да нахрани дървото на сърцето. „И какво му е лошото на това?“

— Пипни ме — каза ѝ. — Убий ме. — Имаше повече отчаяние, отколкото упоритост в гласа му. — Хайде. Убийте ме, както направихте с другите. С Жълтия Дик и другите. Вие бяхте.

Холи се засмя.

— Как може да сме ние? Ние сме жени. Цици и писанки. Тук сме да ни чукат, не да се плашат от нас.

— Копелето те измъчва, нали? — каза Роуан. — Отряза ти пръстите. Одра ти пръстчетата на краката. Изби ти зъбите. Горкото момченце. — Потупа го по бузата. — Няма да има повече такива неща, обещавам ти. Ти се помоли и боговете пратиха нас. Искаш да умреш като Теон? Добре. Ще ти дадем хубава бърза смърт, изобщо няма да боли. — Усмихна му се. — Но не и преди да попееш на Абел. Той те чака.

Тирион

— Партида деветдесет и седем. — Търговският агент изплющя с камшика си. — Две джуджета, добре обучени за ваше забавление.

Тържищният подиум беше вдигнат там, където широката кафява Скаазадан се вливаше в Робския залив. Тирион Ланистър надушваше солта във въздуха, смесена с вонята от клозетните изкопи зад робските кошари. Горещината не го дразнеше толкова, колкото влагата. Самият въздух сякаш бе натежал над него като топло одеяло над главата и раменете му.

— Куче и прасе включени в партидата — обяви водещият търга. — Джуджетата ги яздят. Забавляват гостите на пировете или ги използвате по своя прищявка.

Наддаващите седяха на дървени пейки и пиеха плодови напитки. Някои имаха роби, които им вееха с ветрила. Много бяха облечени в токари, странното облекло, така обичано от старата кръв в Робския залив, колкото елегантно, толкова и непрактично. Други носеха по-прости облекла: мъже с туники и наметала с качулки, жени в цветни коприни. Курви или жрици най-вероятно. Толкова далече на изток беше трудно човек да различи едните от другите.

Зад пейките стоеше тълпа западняци, подхвърляха си шеги и се майтапеха с тръжните процедури. „Наемници“, знаеше Тирион. Забеляза дълги мечове, кинжали и ками, метателни брадви и ризници под наметалата. Косите, брадите и лицата издаваха повечето като мъже от Свободните градове, но тук-там се мяркаха някои, които можеше да са от Вестерос. „Купуват ли? Или просто са дошли за зрелището?“

— Кой ще открие за тази двойка?

— Триста — заложи матрона на изящен паланкин.

— Четиристотин — викна чудовищно дебел юнкаец от носилката, на която се беше проснал като левиатан. Целият бе покрит с жълта коприна със златни пискюли и изглеждаше голям колкото четирима Илириовци. Тирион съжали робите, които трябваше да го носят. „Поне ще ни се спести това задължение. Каква радост да си джудже.“

1 ... 304 305 306 307 308 309 310 311 312 ... 490
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)