Ужас [bg]

Когато се свестява, Крозиър осъзнава, че Безмълвната е извадила и куршума изпод ребрата и отново е наложила раната със същата целебна лапа, както при останалите. Съдейки по болката при дишане и от болящия го, подут гръб, той смята, че този куршум е счупил поне едно от ребрата от лявата му страна, рикоширал е и е заседнал под кожата близо до лявата му лопатка. Безмълвната сигурно го беше извадила оттам.

Той губи още няколко безкрайни минути и остатъка от силите си, за да докосне тази най-болезнена рана.

Крозиър не помни, че е бил прострелян в левия крак, но болката в мускула, точно над и под коляното, го убеждава, че третият куршум сигурно е минал оттам. Може да напипа входната и изходната рана с треперещите си пръсти. Два инча по-високо и куршумът щеше да раздроби коляното му, а това щеше да му струва крака, което би означавало сигурна смърт. Тук също е наложена целебна лапа и макар Крозиър да може да напипа струпеите, кръвотечение като че ли няма.

Нищо чудно, че изгарям в треска. Умирам от сепсис.

След това осъзнава, че горещината, която чувства, не е от треската. Кожите защитават от студа толкова добре и голото тяло на Безмълвната дама излъчва такава горещина, че на него му е наистина топло от… колко време? Месеци? Години?

С огромно усилие Крозиър отмята горната част на кожената завивка, която покрива и двамата, за да пусне под нея малко прохладен въздух.

Безмълвната се размърдва леко, но не се събужда. Докато я гледа в сумрака на палатката, Крозиър си мисли, че тя прилича на дете — може би като някоя от по-малките дъщери на братовчед му Албърт.

С тази мисъл наум — спомняйки си как играе крокет на зелената поляна в Дъблин — Крозиър отново потъва в сън.