Ужас [bg]

Нещо голямо вървеше към него на два крака.

Хики видя синкавобялата козина, озарена от звездната светлина. Той се усмихна. Гостът беше добре дошъл.

Вече нямаше защо да се страхува от създанието от ледовете. Хики знаеше, че сега то идва при него не като хищник, а като смирен богомолец. В този момент то дори не можеше да се мери по сила с него; Корнилиъс Хики можеше да го изпрати в небитието или с едно махване на ръката да го пропъди в най-далечното кътче на вселената.

То се приближаваше, като понякога се отпускаше на четири крака и се придвижваше напред със скокове, но по-често крачеше на два крака като човек, макар движенията му по нищо да не наподобяваха човешките.

Хики почувства странна тревога, нарушаваща дълбокия му космически покой.

Съществото се скри от погледа му, когато се приближи до пинаса и шейната. Хики го чуваше как се движи около навеса и под него, рови из вкочанените трупове с дългите си нокти, трака със зъби с размерите на ножове, от време на време шумно пуфти — но не можеше да го види. Той осъзна, че го е страх да обърне главата си.

Гледаше право пред себе си, в празните очни ябълки на Магнъс.

Внезапно създанието се озова там, наведено над планшира, извисявайки се на шест и повече фута над лодката, която от своя страна се издигаше на шест фута над шейната и снежната покривка.

Хики почувства как дъхът му спира.

Под светлината на звездите, с новото, подобрено зрение на Хики, звярът му се струваше още по-ужасен от преди, по-ужасяващ, отколкото можеше да си представи. Той беше претърпял същата чудесна и ужасна трансформация, през която бе преминал и Корнилиъс Хики.

Съществото наведе огромното си туловище над планшира. То издиша облак ледени кристали, които увиснаха във въздуха между Хики и носа на лодката, и помощник-калафатникът вдъхна противната смрад на хилядолетния дъх на смъртта.

Ако можеше да се движи, Хики щеше да падне на колене и да се преклони пред тварта, но той буквално беше замръзнал на мястото си. Сега дори не можеше да обърне главата си настрани.

Създанието подуши тялото на Магнъс Менсън, като не спираше да тика невероятно дългата си муцуна в замръзналия водопад от кръв на гърдите на Магнъс. Огромният му език внимателно го облиза. Хики искаше да обясни, че това е тялото на любимата му кралица и то трябва да бъде запазено, за да може Той — не Хики помощник-калафатникът, а Той, в който се беше превърнал — да върне очите на любимия си и някой ден отново да му вдъхне живот.

Внезапно, с почти небрежно движение, тварта отхапа главата на Магнъс.

Хрущенето на костите беше толкова ужасно, че Хики щеше да си запуши ушите, ако можеше да вдигне ръцете си от планшира. Той не успяваше да ги помръдне.

Чудовището замахна с рунтавата си предна лапа, която беше по-дебела от масивния крак на Магнъс, и с един удар проби гръдния кош на мъртвеца — посипа се дъжд от натрошени бели кости. Хики осъзна, че създанието не е счупило Магнъс по начина, по който самият Магнъс беше чупил пред очите му ребрата и гръбначните стълбове на по-дребни мъже; то го беше натрошило така, както човек разбива бутилка или порцеланова кукла.