Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
Около него стояха елф, огрило, жена…
Поглед твърд, като стените на донжона: състояние на духа, при което и най-неочакваното се приема без мигване на окото.
— Рейт.
— Каин — отвърна Рейт.
Продължителен, напрегнат, измерващ поглед: в мълчаливата среща на леденосивите и пламтящите черни очи се проведе цял разговор. Рейт беше принуден да сведе поглед.
— Можеш ли да ми дадеш една причина да не те застрелям на място? — попита Каин.
Рейт подръпна ремъка, привличайки Тоа Сител до парапета така, че Каин да може да го види. Патриархът измуча през затъкналия устата му парцал.
— Я виж ти — рече Каин.
Като че ли за миг се замисли, преценявайки ситуацията; след това скръсти ръце на гърдите си и леко наклони глава настрани.
— Това — рече той — ти осигури билет за слизане до долу, за да ми разкажеш какво, по дяволите, си замислил.
Един от стрелците на балкона каза:
— Той е въоръжен.
Каин кимна и заговори тихо на елфа, който като че ли дремеше в краката му; елфът повдигна глава и отвори очите си, които бяха толкова трескави, че дори от разстояние десетина ярда на Рейт те му се сториха като окървавени яйца. И тези възпалени очи го погълнаха.
Той се олюля.
Елфът каза нещо на Каин, което Рейт не можа да чуе, след което положи главата си върху парцалите и отново затвори очи.
— Не се тревожете за него. Пуснете го да слезе — каза Каин на стрелците.
Рейт поведе Тоа Сител по дългата извивка на балкона и надолу по стълбата. Групата затворници се разстъпиха през него, за да му позволят да отведе Патриарха при Каин.
Той чувстваше тежестта на погледите им като хамут на раменете си; гърбът му се преви под натиска ѝ, краката му с усилие се местеха по камъка. Наблизо стоеше огрилото — по-близо до Рейт, отколкото до Каин — и погледът му пламтеше яростно. Жената също го гледаше, но по-скоро преценяващо, отколкото заплашително. По крака му се стичаше кръв и той ясно чуваше бавното капене на черното масло от лявата му ръка.
— Това е Косал — изрече с равен глас Каин.
Рейт повдигна меча. Огрилото премести тежестта на тялото си напред.
— Да.
— Използвал си го.
Рейт погледна към бавно бликащата кръв, която се просмукваше в дрехите му.
— Не особено добре.
Каин не отговори.
— Дойдох… — започна Рейт със слаб глас, закашля се, пое си дълбоко дъх и продължи по-уверено: — Дойдох, за да те помоля да спасиш света.
9.
Каин му отвърна с усмивка, която бе тънка и хладна като острие на сабя.
— Нима?
— В кръвта ти — продължи Рейт — има… има противовирус… — Той се запъна на непознатата дума — … който е лекарство срещу болестта на Гарете.
— В моята кръв?
Каин се облегна назад в парцаления си трон и втренчи поглед в нищото.
— Да — отвърна Рейт.
— В моята кръв… — повтори бавно Каин, но с изумление в гласа, сякаш това обясняваше някаква дългогодишна загадка.
— Да — отново рече Рейт. — Мъничка капка е достатъчна да спаси човек, а после той самият ще носи в себе си това лекарство и може да го предаде на…
— Знам как става — прекъсна го Каин. Изумлението се изтри от лицето му, оставяйки само равнодушно, каменно изражение. — И какво очакваш да направя?
Рейт го погледна в очите, но не прочете нищо в тях. Поклати недоверчиво глава и привлече Тоа Сител към себе си.
— Капка от кръвта ти, Каин. Само за това моля. Една капка. Можеш да спасиш живота му.
Каин вдигна дясната си ръка и я огледа така, сякаш тя представляваше някаква екзотична машинария с непознат дизайн и неясно предназначение. Гледаше кокалчетата на пръстите си, докато ги свиваше в юмрук; после ги разтвори отново. Погледна отново към Рейт, сви рамене и протегна ръката си с дланта нагоре.
— Аз какво печеля от това?
— Каин — рече търпеливо Рейт, — той е Патриархът. Империята се нуждае от него.
— Майната му на Патриарха. — Каин се оттласна напред и облегна лакти върху коленете си. — Последния път, когато се приближих на такова разстояние до тоя дребен свиркаджия, той ме намушка с нож. Майната ѝ на Империята. И докато сме на тая тема, майната ти и на теб.
Рейт знаеше, че няма смисъл да хаби сили в спорове и уговорки; все пак той беше най-добрият в света специалист по Каин.
— А ти какво искаш?
Усмивката на Каин стана напрегната.
— Първо — отговори той с мрачно задоволство, — макар да знам, че не е хубаво да се присмивам на поваления враг, бих искал да ти напомня: ти ми каза, че вече никога няма да има значение какво искам аз. — Зъбите му се белнаха. — Мамка му, хлапе, при мисълта за това в стомаха ми става топло и меко, сякаш току-що съм изял котенце. Второ? — Той протегна другата си ръка. — Ти какво предлагаш?