Острието на Тишал

— … човечеството може да бъде спасено — завърши тихо Рейт.

Заобиколиха го кожени ботуши.

— Добре, приятел — всичко свърши. Дай ни тоя меч.

Рейт се изправи.

Около него стояха петима Божии очи с голи мечове в ръце. Зад тях чакаха още трима. Гладният ранен звяр го беше докопал.

— Мечът, приятел. Не можеш да се биеш с всички ни.

Рейт вдигна лъскавата си черна лява ръка, а дясната се приближи на инч от дръжката на Косал.

— Напротив, мога.

— Ще загубиш.

Рейт леко махна с лявата си ръка към говорещия офицер и капките черно масло опръскаха лицето му; в същия миг сграбчи Косал и извъртя събудилото се острие така, че то веднага преряза колана му. Офицерът падна по гръб, виейки от болка; маслото беше попаднало в очите му и от тях изригнаха пламъци. Друг гледаше тъпо парчето от меча си — Косал беше прерязал острието на един пръст над предпазителя.

Но когато двамата отстъпиха назад, останалите излязоха напред.

— На съвестта ми тежи много смърт — рече Рейт. — Убийството ви няма да ми струва нищо. Но ако искате да поживеете още, по-добре се махайте оттук.

Откъм парцалите се разнесе гласът на звяра.

— Всеки, който прекоси този праг, докато предателят е още жив, ще изпита цялата тежест на Имперското правосъдие.

— Вече няма Имперско правосъдие — им каза Рейт. — И този мъж няма да доживее изпълнението на наказанието ви. Вървете си.

В отговор те само се спогледаха, за да координират нападението си.

Рейт беше посредствен фехтовач, но Косал компенсираше всички грешки на приносителя си. Неотразимото му острие не се спираше нито пред щитове, нито пред париращи оръжия, а бронята не му оказваше повече съпротива от голата кожа. Чувствайки движението на звяра, Рейт отрази атаката още преди да е започнала: за няколко секунди подът около него беше засипан от парчета разрязани мечове и щитове. Всеки, който се приближеше отдясно до Рейт, биваше посечен от Косал; всеки, който се приближеше от лявата му страна, изгаряше от черното масло.