Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
В къщата на Бакраван до пазара: 8,57 вечерта.
Шаразад лежеше по корем на леглото, докато старата жена я масажираше, и стенеше от удоволствие, когато тя втриваше специални масла в раните по кожата й.
— Ох, по-внимателно, Джари…
— Да, принцесо моя — отговори гальовно старицата, като я масажираше със силни, гъвкави ръце, премахвайки болките.
Тя беше бавачка и прислужничка на Шаразад още от раждането й. Нейното дете, родило се само една седмица по-рано, бе умряло и тя кърми Шаразад две години, а после, понеже беше кротка и нежна жена, вече вдовица, стана доверена прислужница на Шаразад. Когато нейната принцеса се омъжи за емир Пакнури, тя отиде с нея в къщата на мъжа й, а след като бракът беше разтрогнат, двете с облекчение се върнаха у дома. Глупаво беше такова цвете да се жени за човек, който предпочита млади момчета, независимо от богатството му, мислеше си често Джари, но никога не го споделяше на глас. Никога. Опасно е да се противопоставяш на главата на семейството, още повече, когато това е Яред Бакраван, известен със скъперничеството си. Не съжаляваше за смъртта му.
Когато Шаразад се омъжи повторно, Джари не отиде да живее с нея в апартамента. Но това беше без значение, защото Шаразад прекарваше много дни в бащиния си дом, когато Неверникът отсъстваше. Всички в семейството и домакинството го наричаха така и го приемаха заради нейното щастие, което само жените можеха да разберат.
— Ей, какви дяволи са това мъжете — каза тя и скри усмивката си, проявявайки разбиране.
Снощи всички чуха писъците и стенанията и макар да разбираха, че мъжът има право да бие жена си и Аллах е благоволил ударите на Неверника да върнат разума на господарката, лично тя чу и по-различни стонове точно преди зазоряване тази сутрин — тя и той стенеха от удоволствие в райската градина на любовния екстаз.
Тя никога не беше била там. Други й бяха разправяли за върховната наслада, Шаразад също, но малкото пъти, когато нейният съпруг бе лягал с нея, бяха за негово, а не за нейно удоволствие. За нея оставаше болката и раждането на шест деца, преди да навърши двадесет години. Четири от тях умряха като бебета. След това почина и той, за да я освободи от неизбежната за нея смърт при раждане. „Такава е била волята на Аллах! — помисли си тя със задоволство. — Аллах ме спаси, а него го умори и положително го е пратил в пъкъла, защото той беше мръсен богохулник, който не се молеше дори веднъж на ден. А Аллах ми даде Шаразад!“
Тя се загледа в красивото й тяло с гладка копринена кожа и дълга черна коса. Ех, благословено младо тяло, толкова сочно, гъвкаво, готово да се отдаде на любовта, този дар Божи.
— Обърни се, принцесо…
— Не, Джари, много боли.
— Да, но трябва да масажирам коремните ти мускули — засмя се Джари. — Скоро ги чака здрава работа.
Шаразад моментално се обърна и я изгледа, забравила за болката.
— Сигурна ли си, Джари?
— Само Господ може да е сигурен, принцесо. Друг път закъснявала ли е менструацията ти? Та не ти ли е вече крайно време да родиш един син?
Двете жени се засмяха, Шаразад полегна назад и се остави на ръцете й, бъдещето и щастливия миг, в който ще му каже: „Томи, имам честта да ти кажа…“ — Не, така не върви! — „Томи, Бог ни е благословил да…“ — Не, и това не го бива, макар че е вярно. Да беше мюсюлманин и иранец, щеше да е много по-лесно. — „О, Аллах, направи Томи мюсюлманин и го спаси от пъкъла, направи сина ми силен, та като порасне, да има синове и дъщери и те да имат деца… о, колко велика е милостта на Аллах…“
Тя се замечта. Нощта беше тиха, все още валеше слаб сняг и почти не се чуваше стрелба. Скоро щяха да вечерят и тя щеше да играе табла с братовчед си Карим или Зара, съпругата на брат й Мешанг, след това да се унесе в дълбок сън, доволна от изминалия ден.
Тази сутрин, когато Джари я събуди, слънцето вече се беше издигнало в небето. Тя поплака малко от болките, но те скоро изчезнаха благодарение на маслата и масажа. Последва ритуалното измиване и първата молитва за деня — Шаразад коленичи пред малкия олтар в единия ъгъл на спалнята, където бяха подредени нейната sajadeh, малък квадратен красиво извезан гоблен, съдинка със свещен пясък от Кербала, броеницата й и разкошно подвързаният Коран. След това бърза закуска от чай, топъл хляб, току-що опечен във фурната, масло, мед и мляко, варено яйце, както винаги — почти никога не бе липсвало, дори по време на най-големите размирици, а после на пазара, забулена с чадор, за да се види с Мешанг, своя брат, когото обожаваше.