Обречена на теб [bg]

— Защо не остана тук през нощта?

Отвърнах през рамо, докато отивах към антрето:

— Въздържаме се от секс до сватбата.

— По дяволите, да не ме будалкаш?

Въпреки че той не бързаше, а аз почти тичах, Кари ме настигна е две големи крачки. Измъкна обувките от мен, така че със свободната си ръка успях да грабна чашата с кафе от барплота.

— Мислех си, че меденият месец трае по-дълго — продължи приятелят ми. — Повечето съпрузи не получават ли редовно секс поне през първите години от брака, преди да ги отрежат?

— Млъквай, Кари!

Взех чантата си и отворих входната врата.

Гидиън стоеше от другата страна с ключ в ръка.

— Ангелчето ми.

Кари се протегна и отвори широко вратата.

— Истински ти съчувствам, човече. Слагаш ѝ пръстен на ръката и „щрак!“ — тя затваря краката.

— Кари! — извиках и го изгледах ядосано. — Ще те ударя.

— Тогава кой ще ти събере багажа за утре?

Познаваше ме твърде добре.

— Не се притеснявай, бебчо, ще събера и твоя багаж, и моя — заяви Кари и погледна към

Гидиън. — Опасявам се, че не мога да ти помогна. Само да я видиш с онзи син бански, който ще сложа в сака ѝ, и топките ти ще заприличат на него.

— И аз ще ти фрасна един — обади се Гидиън. — Тогава синините ти също ще заприличат на него.

Кари ме побутна леко през вратата и я затръшна след мен.

Наближаваше обяд, когато Марк се доближи да бюрото ми и ме дари с крива усмивка.

— Готова ли си за последния ни работен обяд?

Сложих ръка на сърцето си:

— Направо ме убиваш.

— С удоволствие ще ти върна оставката.

Станах, поклатих глава и погледнах към работното си място. Все още не бях прибрала малкото си лични вещи. С наближаването на пет часа сигурно щях да усетя, че е дошъл краят. Но сега все още не бях готова да се откажа от бюрото си и от мечтата, което то символизираше някога.

— Пак ще обядваме заедно — уверих го, после взех чантата си от чекмеджето и тръгнах с Марк към асансьорите. — Няма да се отървеш така лесно от мен.

Канех се да махна на Мегуми, но когато стигнахме до рецепцията, тя вече бе отишла на обяд, а заместничката ѝ разговаряше оживено по телефона.

Вече нямаше да виждам нито нея, нито Уил и Марк всеки ден. Тримата щяха да ми липсват. Те бяха моята малка частица от Ню Йорк; частица от живота, която бе единствено за мен. Щях да загубя своя личен кръг от приятели — още една от причините, поради които се страхувах да напусна работа.

Разбира се, щях да положа усилия да запазя приятелите си. Щях да намирам време да им се обаждам и да организирам неща, които да правим заедно, но знаех как става обикновено — бяха минали месеци от преместването ми в града, а не бях потърсила никого от старите си приятели от Сан Диего. А и животът ми щеше да стане съвсем различен от техния. Целите, мечтите и предизвикателствата пред нас щяха да са като от два различни свята.

В асансьора, в който се качихме с Марк, имаше само няколко души, но пространството бързо се запълни, докато спирахме надолу по етажите. Казах си да не забравя да поискам от Гидиън един от неговите магически ключове, с чиято помощ асансьорът се движеше, без да спира. В крайна сметка аз пак щях да идвам в „Кросфайър“, само че щях да спирам на друг етаж.