Обречена на теб [bg]

— И ти имаш нужда да се изправиш лице в лице срещу Ани.

Вдигнах вежди.

— Нямах намерение да насочвам разговора в тази посока, но да… изпитвам такава необходимост.

Този път Гидиън кимна:

— Добре, ще измислим как да стане.

Представих си, че стискам победоносно юмрук. Първа точка за боеца Ева!

— Освен това каза, че има нещо, което желаеш по-силно от секса с мен — припомни ми той сухо с предизвикателен поглед.

— Ами, не бих го формулирала точно така — започнах и прокарах пръсти през косата му. — Всъщност най-любимото ми занимание е да те чукам.

— Но? — подсмихна се Гидиън.

— Ще си помислиш, че съм глупава.

— Всъщност си мисля, че си страшно секси.

Целунах го за тези думи.

— Когато бях в гимназията, повечето ми приятелки си имаха гаджета. Знаеш как е, бушуващи хормони, страхотни любовни истории…

— Така съм чувал — отвърна с кисела усмивка.

Думите заседнаха в гърлото ми. Колко глупаво от моя страна да забравя какво е преживявал Гидиън по онова време не е имал гадже, преди да се запознае с Кории в колежа. Бил е прекалено травмиран от посегателството на Хю, за да изпита трепитите и тревогите на тийнейджърската любов, за които си мислех.

— Какво има, ангелчето ми? Проклех се мислено.

— Забрави, много е глупаво.

— Знаеш, че няма да го направя.

— Само този път.

— Не.

— Моля те.

Гидиън поклати глава:

— Хайде, изплюй камъчето.

Сбърчих нос.

— Добре. Става въпрос за тийнейджърски среднощни телефонни разговори, които продължават часове наред, тъй като младите не могат да бъдат заедно заради училището и родителите си. Прекарват цялата нощ в разговори с гаджето си за… И аз не знам за какво. Никога не съм преживявала такова нещо. Никога… — Преглътнах смущението си. — Никога не съм имала такова гадже.