![Ароматът на нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/7/aromatt-na-noshchta-bg-download.jpg)
Ароматът на нощта [bg]
- Автор: Камиллери Андреа
- Серия: инспектор Монтальбано #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Книгопис
- ISBN: 978-619-7067-41-5
- Переводчик: Весела Лулова Цалова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ароматът на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, господин комисар. Очаквах го! Предчувствах, че ще стане така. Ех, този престъпен урод! В затвора! За цял живот в зандана, чак до деня на смъртта му!
— За кого говорите, госпожо?
— За кого си мислите, че говоря? За съпруга ми! От три нощи не се е прибирал! Играе комар, напива се, ходи по курви, този голям, ама много голям смръдльо!
— Извинете ме, госпожо, но не съм дошъл заради съпруга ви.
— Така ли? А заради кого сте дошли тогава?
— Заради Джакомо Пелегрино. Дали сте му долния етаж под наем, нали?
Лицето на госпожа Катарина, което приличаше на глобус, започна да се подува все повече и повече и комисарят се уплаши, че ще експлодира. Госпожата обаче само удовлетворено се смееше.
— Богородице, какво добро момче е! Възпитано, чисто! Жалко, че го загубих.
— В какъв смисъл сте го загубили?
— Загубих го, защото напусна къщата ми.
— Не живее ли вече на долния етаж?
— Не, господине.
— Госпожо, разкажете ми всичко от самото начало.
— Какво начало? Към двайсет и пети август се качи и ми каза, че напуска квартирата, и тъй като не ми беше пуснал предизвестие, сложи в ръката ми пари за три месеца. На трийсети сутринта си приготви два куфара с неговите неща, каза ми довиждане и освободи жилището. Това е началото и краят.
— Каза ли ви къде отива да живее?
— И защо да ми го казва? Какви сме ние? Майка и син ли? Съпруг и съпруга ли? Брат и сестра ли?
— Даже и братовчеди ли не бяхте? — попита я Монталбано, предлагайки й друг интересен вариант за евентуално родство.
Но госпожа Катарина не долови иронията му.
— Как не! Каза ми само, че трябва да замине за Германия за месец, но като се върне, щял да живее в собствен дом! Много добро и благословено момче! Господ да го закриля и да му помага!
— Писал ли ви е? Обаждал ли ви се е от Германия?
— И защо? Да не би да сме роднини?
— Това вече ми се струва, че го уточнихме — каза Монталбано. — Идвал ли е някой да го търси?
— Не, господине. Само около четвърти или пети септември идва някакъв да пита за него.
— Знаете ли кой е?
— Да, господине, полицай. Каза, че господинчото Джакомо трябва да се яви в полицейското управление. Но аз го осведомих, че е тръгнал за Германия.
— Джакомо имаше ли кола?
— Как не! Нямаше, господине. Умееше да кара, имаше шофьорска книжка, но нямаше кола. Притежаваше само едно раздрънкано моторче, което веднъж палеше, друг път — не.
Монталбано се изправи, благодари й и каза довиждане.
— Извинете ме, че няма да ви изпратя — каза госпожа Катарина, — но изправянето ме изморява.
— Размишлявайте за момент заедно с мен — каза комисарят на скалните барбуни, които бяха в чинията му. — Според това, което ми каза госпожа Катарина, Джакомо е напуснал къщата сутринта на трийсети август. Според чичото, който му е адаш, предния ден Джакомо му е казал, че следобеда в четири часа щял да вземе самолет за Германия. В такъв случай въпросът е следният: къде е спал Джакомо през нощта на трийсети срещу трийсет и първи? Не е ли било по-логично да напусне жилището сутринта на трийсет и първи, след като е изкарал нощта в него? Освен това къде е моторчето? Въпреки че основният въпрос е дали тази история с Джакомо има значение за разследването. Ако това е така, защо?
Скалните барбуни не му отговориха — може би защото вече не бяха в чинията, а в корема на Монталбано.
— Да предположим, че има значение — заключи той.
— Фацио, бих искал да провериш дали за полета за Германия в шестнайсет часа на трийсет и първи август е имало резервация на името на Джакомо Пелегрино.
— Закъде в Германия?
— Не знам.
— Вижте, комисарю, в Германия има доста градове.
— Пак ли ми се правиш на духовит?
— Не, господине. И от кое летище? Пунта Раизи или Фонтанароса?
— Струва ми се, от Пунта Раизи. И веднага се махай от полезрението ми.
— На вашите заповеди, комисарю. Исках само да ви кажа, че се обади бившият училищен директор Бурджо, за да ви напомни за нещо, за което вие сте знаели.
Директорът Бурджо го беше потърсил преди десетина дни, за да го покани на дебат между привържениците и противниците на идеята за мост върху протока. Директорът беше докладчик на благосклонните. В края на краищата, иди разбери в каква връзка щеше да бъде прожектиран и филмът „Животът е прекрасен“ на Бенини12. Монталбано беше обещал да присъства — както за да достави удоволствие на своя приятел, така и за да изгледа филма, за който се беше наслушал на противоречиви мнения.
12
Роберто Бенини — италиански актьор, сценарист и режисьор, носител на „Оскар“ за ролята си в този филм. — Б.пр.