Ароматът на нощта [bg]

После, нямаше представа след колко време, чу колите да пристигат. Отвори вратата и тръгна срещу Гуарнота.

— Обади ли се за медицинска сестра и линейка?

— На път са.

— Бъди внимателен, защото там има и едно куфарче. Може би ще успееш да възстановиш на хората откраднатите им пари.

Докато се връщаше към Маринела, му се наложи на два пъти да спира. Едва шофираше, беше изнурен, но не само физически. Втория път не само спря, но и слезе от колата. Вече наистина беше нощ. Пое си дълбоко въздух. И тогава усети, че нощта беше променила аромата си: той беше станал лек и свеж, аромат на млада трева, на цитронела17 и мента. Потегли изтощен, но с повдигнат дух. Влезе у дома си и веднага се вцепени. Ливия стоеше в средата на стаята с помръкнало лице и искрящи от яд очи. Вдигнала с двете си ръце пуловера, който беше забравил да зарови в пясъка. Монталбано отвори уста, но не успя да издаде никакъв звук. Тогава видя как ръцете на Ливия бавно се спуснаха надолу, а лицето й започна да променя изражението си.

— Боже мой, Салво, какво ти е? Какво ти се е случило?

Хвърли на земята пуловера и се затича да го прегърне.

— Какво ти се е случило, любов моя? Какво ти е?

Прегръщаше го, отчаяна и изплашена.

Монталбано все още не беше в състояние нито да говори, нито да отвърне на прегръдката й. Осени го само ясната и основателна мисъл: „Слава богу, че е тук!“.