Ароматът на нощта [bg]

— Със здравето съм добре — каза. — Проблемът е друг.

Проблемът в политиката, икономиката, обществения живот от известно време е все някакъв друг, помисли си Монталбано. Някой казва: „Има много безработни“, а дежурният политик отговаря: „Вижте, проблемът е друг“. Съпруг пита жена си: „Вярно ли е, че си ми изневерила?“, а тя му отговаря: „Проблемът е друг“. Но тъй като вече беше успял да си припомни до съвършенство сценария, каза на Мими:

— Вече не ти се жени ли?

Мими го погледна смаяно:

— Кой ти каза?

— Никой, но ми го подсказват очите ти, лицето ти, видът ти.

— Не е точно така. Историята е по-сложна.

Нямаше как историята да не е сложна, след като проблемът вече е бил повдигнат. Какво щеше да стане сега: всичко се проваляше, или се налагаше разговорът да продължи напред?

— Факт е — продължи Ауджело, — че много обичам Беба, харесва ми да правя любов с нея, харесва ми как разсъждава, как говори, как се облича, как готви…

— Но…? — попита Монталбано, прекъсвайки го нарочно.

Мими се отклоняваше по дълъг и труден път: списъкът с качествата на жената, в която мъжът е влюбен, би могъл да се окаже безкраен, каквито са имената на Бога.

— Но не се чувствам готов да се оженя за нея.

Монталбано не гъкна, защото казаното със сигурност щеше да има продължение.

— Или по-точно, готов съм да се оженя за нея, но…

Продължението беше дошло, но то на свой ред имаше продължение.

— … в някои от нощите броя часовете, които ми остават до сватбата. — Измъчена пауза. — В други обаче ми се иска да взема първия самолет, който отлита, и да избягам в Буркина Фасо.

— Много ли са самолетите, които излитат оттук за Буркина Фасо? — попита го Монталбано с ангелско изражение.