Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]

Франсоаз изпразни пепелника. Цял куп смачкани угарки падна в кутията за отпадъци. Цялата вечер тримата мъже бяха пушили, спорейки. После, към единадесет часа, Жан-Марк си тръгна, като отведе Никола̀, който казваше, че имал желание да излезе на чист въздух. Александър едва не ги последва. Не го направи сигурно заради жена си.

— Още много работа ли имаш? — попита той, сякаш говореше на вятъра.

— Немного. Ти какво ще правиш?

— Ще си легна и ще почета малко.

Тя изплакна чашите в хладка вода. Една от тях беше нащърбена.

— Знаеш ли — каза тя, — много се безпокоя, че вече няма работа за Никола в книжарницата. Наистина Брекошон му плаща малко и го кара да работи за четирима! Но какво ли ще намери сега?

— Той ти е казал! Ако бащата на неговия приятел наистина е собственик на киносалон „Шанз-Елизе“, ще го вземат за проба.

— Вярваш ли на приказките на Никола̀?

— На тези може би!

— Дори да допуснем, че е вярно! Разпоредител в киното — това не е професия!

— Не е професия? А ти какво искаш? Те изкарват луди пари от бакшишите!

Франсоаз поклати глава:

— Никола̀ е много млад за такава работа.

— Страхуваш се, че ще гледа филми, забранени за младежи под осемнадесет години? — каза Александър, смеейки се.

Тя прибра чиниите една по една, почисти остатъците от храна и ги сложи в боклука.

— Ти си глупав! — въздъхна тя. — Подиграваш се на всичко. Отнасяш се приятелски с Никола̀. Все пак той е твой син!… Вчера се прибра в три часа сутринта, тази вечер навярно ще си легне още по-късно…

— Такава е възрастта! Като му омръзне, ще се укроти!

— Трябва да чувства нечий авторитет!

— Не разчитай да играя ролята на надзирател. Вятър работа е това, че родителите могат да бъдат моделиери на характери. Истинското възпитание не се извършва в дома, а на улицата…

— На улицата! Ах, да! Като виждам някои момчета от моето поколение да се влачат по улиците отчаяни, отегчени, мръсни, карикатурно облечени, смешни, заклевам ти се, студени тръпки ме побиват!

— Не се учудвам, малка моя ученичко от шести клас! Мила моя семейна фейо, скована от принципи, кога най-сетне ще разбереш, че всичко това минава много бързо в живота на мъжа! Погледни мен! На младини правех каквото си исках. Ако имам малко характер, то се дължи именно на тази свобода!

— Да, Александър — каза тя, — но ти си изключително същество!

Две ръце стиснаха талията й. Александър стоеше съвсем близо до нея. Тя сложи върху решетката една чиста чиния, взе друга от сапунената вода и започна да я плакне. Дъхът на Александър галеше тила й.