Вълнения (Краят на Ейглетиерови) [bg]

— Горкичкото! Добре се подредихме ние двете!

Изведнъж Франсоаз осъзна трагичната абсурдност на този разговор насаме, в който дъщерята дава съвети на майка си. Ревността, озлоблението, лудостта бяха на страната на възрастта; разумът и прозорливостта — на страната на младостта. Така ли беше в другите семейства? Струваше й се, че ако бе на мястото на майка си, би имала гордостта да мълчи пред детето си. Учестена кашлица разкъса гърлото на Люси. Тя угаси цигарата в пепелника и измънка:

— Добре, в такъв случай няма нищо да му кажа сега… Ще бъда търпелива, ще оставя всичко да узрее, ще чакам да се разкрие сам… Ще видим какво ще стане!… Всъщност аз съм толкова уморена, толкова грозна, така разчорлена!

И като отправи очи към малкия бронзов стенен часовник, окачен над камината, тя се ужаси:

— Вече е шест часът без десет! Ивон ми каза, че ще се прибере към шест часа! Ела! Искам да се пооправя малко…

Минаха в банята. Франсоаз седна на ръба на ваната, докато майка й започна да се реши пред огледалото. При всяко забиване на гребена в сухата й руса коса с тъмни корени Люси навеждаше глава. Имаше строг вид с леко присвити устни. Изведнъж тя се обърна към дъщеря си, отпусна ръце, но продължи да държи четката за коса. Погледът й стана твърд в лъскавата маска.

— Във всеки случай — прошепна тя — ще ти кажа нещо: ти много добре направи, че се омъжи за по-възрастен мъж от тебе! Обратното е… ад, мила моя! И при най-беглото поглеждане в огледалото виждаш, че времето ти е минало, че красотата ти се е изтъркала! А той не се е променил, няма нито една бръчка! Като консервиран в хладилника! Каква борба! Не мога повече!…

Тя се обърна към огледалото и грижливо започна да се гримира. Очите и устните й отново светнаха с фалшив блясък. Завъртя се на токовете си. Облечена с много къса дреха, тя приличаше на остаряло малко момиченце, което търси куклата си. Франсоаз, която нямаше никакво намерение да срещне Ив Мерсие, стана:

— Трябва да си вървя, мамо.

— Да, да, добре! — извика Люси. — Тръгвай бързо! Ще те държа в течение! Но не казвай никому! Най-вече на братята си!

Очевидно държеше да бъде сама при посрещането на съпруга си. От доверено лице дъщеря й сега се превръщаше в досаден посетител. Тя целуна Франсоаз по двете бузи, бутна я нежно на прага и затвори вратата.

Всичко това беше така неочаквано и толкова необикновено, че на улицата Франсоаз се запита дали майка й не е умствено разстроена. Тази мисъл се въртя в главата й, докато се прибере.

Очакваше да намери апартамента си празен. Но Александър я чакаше, като четеше. Обзе я такава силна радост, че остана неподвижна на прага, сякаш изумена от някакво откритие. Целият й живот й се видя осмислен от присъствието на този мъж, седнал във фотьойла, с вдигнати на масата крака, с разкопчана яка на ризата и с разтворена руска книга на коленете.