![Сенки в снега [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/2/senki-v-snega-bg-download.jpg)
Сенки в снега [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #6
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-409-0
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Сенки в снега [bg]». Краткое содержание книги:
Местният детектив бе видимо удивен от предложението.
— Не смятате ли, че е по-добре да не вдигаме излишен шум около случая? Така де, та това е просто Огюстен Рено, не самият premier ministre. Човекът си беше клоун. Никой не го приемаше сериозно.
— Но всички се отнасяха сериозно към търсенията му.
Инспектор Ланглоа се взираше в събеседника си и мълчеше.
— Разбира се, трябва да постъпите както прецените — заяви Гамаш. — Но като ваш консултант това е моето мнение. Трябва да съобщите на всички, и то колкото се може по-скоро, преди крайните сепаратисти да разпространят нелепи слухове.
Главният инспектор отправи поглед отвъд кръга от ярка светлина, към тъмните недра на избата.
Дали Самюел дьо Шамплен бе някъде там точно в този миг? Арман Гамаш, любител на историята на Квебек, усети frisson — неволна тръпка.
И ако той се чувстваше така, какво ли им бе на останалите?
Елизабет Макуъртър се чувстваше зле. Обърна гръб на прозореца — същия онзи прозорец и гледката от него, които винаги й бяха доставяли удоволствие. До днес. Все така виждаше металните покриви, комините, солидните каменни постройки и снега, който вече валеше по-обилно. Но виждаше също бусовете и колите на различни телевизии и радиа, чиито лога бяха изписани на вратите. Виждаше мъже и жени, които познаваше от екрана или от снимки във вестниците Le Soleil и La Presse. Журналисти. И то не от жълтите издания. Не само от Allô Police, макар че и те бяха на линия. Дошли бяха всички уважавани нови нари.
Стояха пред сградата под яркото изкуствено осветление, с камери, насочени към тях, и разказваха на цялата провинция за случилото се. Елизабет се питаше какво ли точно казват.
Нямаше как да е нещо хубаво. Беше лошо, много лошо или ужасно лошо.
Обадила се бе на всички членове на дружеството, за да им съобщи и малкото информация, с която разполагаше. Не й отне много време.
Огюстен Рено бе открит мъртъв в мазето. Предайте нататък.
Елизабет отново хвърли поглед през прозореца и изпъшка. Репортери и сняг се трупаха ли, трупаха — две бури, две виелици.
— Какво става? — попита Уини и се приближи до приятелката си край прозореца. — Ох…
Жените проследиха с очи как Портър слезе по стълбите, приближи се към тълпата журналисти и изнесе цяла пресконференция.
— Господи! — въздъхна библиотекарката. — Как мислиш, дали ще го уцеля с това? — И вдигна ръка, в която държеше първия том на съкратения речник.
— Ще го замерваш с книга? — усмихна се Елизабет.
— Жалко, че никой не се е сетил да дари арбалет на библиотеката.
Инспектор Ланглоа седеше начело на полираната маса в библиотеката на Литературно-историческото дружество. Помещението излъчваше едновременно уют и величие. Ухаеше на отминали времена, когато не е имало компютри и информацията не се е търсела в гугъл или публикувала в блогове. Преди лаптопите, смартфоните и всички други устройства, които бъркаха информацията с познание. Беше стара библиотека, пълна със стари книги и прашни стари мисли.
Тук цареше спокойствие и уют.
Инспектор Ланглоа отдавна не бе влизал в библиотека. Откакто бе ученик. Време на нови преживявания и на ароматите, които винаги свързваше с тях. Чорапи за физкултурния салон. Гниещи банани в шкафчетата в съблекалнята. Пот. Одеколон „Олд Спайс“. Уханието на шампоан от косите на момичетата, които бе целувал, и какво ли още не. Тъй сладки аромати, тъй наситени с копнеж, че тялото му все още реагираше спонтанно, когато ги доловеше.
И библиотеки. Тихи. Спокойни. Убежища от вълненията на юношеския живот. Когато момичетата с ухаещите коси се дърпаха и се присмиваха. Когато момчетата от физкултурния салон се бутаха, а той през смях ги буташе на свой ред. Зад буйното веселие криеше ужаса в обезумелите си очи.
Спомни си как се чувстваше, когато попадаше в библиотеката, където никой не можеше да го нападне. Но бе обкръжен от много по-големи опасности от онези в училищните коридори.
Защото тук се съхраняваха мисли.
Младият Ланглоа бе събирал тази сила за себе си. Могъществото, което извираше от информацията, знанието, разсъжденията и от тихите места, където човек можеше да се сдобие с тях.
Инспектор Ланглоа от отдел „Убийства“ на квебекската градска полиция огледа високите тавани на библиотеката, дърворезбите и старите томове по рафтовете и се замисли за хората, които трябваше да разпита. Хора, които имаха достъп до всички тези книги, до цялото това спокойствие и могъщество.