Мистерия в “Елингам” [bg]
- Автор: Джонсон Морин
- Серия: Искрено коварен #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-308-0
- Переводчик: Стефан Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Мистерия в “Елингам” [bg]». Краткое содержание книги:
— Знам как се чувстваш — каза й Стиви.
Паническите атаки започнаха, когато тя бе на дванайсет години. Никой не разбра какво ги причинява. Родителите й се опитаха да помогнат, но бяха прекалено притеснени. Лекарствата решиха донякъде проблема, а за останалото се погрижи Стиви с помощта на училищния психиатър и чрез изчитане на всичко в интернет по темата.
Бяха изминали година и три месеца от края на редовните панически атаки и най-малко шест месеца от получаването на голяма атака. Но нощите все още я тревожеха. Тя все още крачеше напред-назад, преди да си легне, взирайки се в леглото и чудейки се дали през нощта няма да се събуди с препускащо като побеснял кон сърце.
Седна под прозореца, притвори очи и остави вятъра да гали тила й. Вдишай. Издишай. Брой. Едно. Вдишай. Издишай, Две. Просто остави мислите да се стопят.
Няма да кажеш, нали?
Забрави това.
Винаги можеш да се прибереш вкъщи.
Забрави това, наистина. Откъсни се от него.
По-сдухана си от мен.
Отвори очи и погледна към бюрото си. Можеше да вземе един ативан и да се нокаутира, но на сутринта щеше да бъде гроги.
Не. Щеше да направи друго. Всичко щеше да е наред.
Така че се обърна към другото си лекарство — мистериите. Стиви от малка харесваше мистериите. Когато я връхлетяха паническите атаки, тя откри, че спасението е в тях. Възникнеше ли проблем със съня, четеше романи и книги за истински престъпления, гледаше шоу програми и слушаше подкастове. Сигурно малцина биха се успокоили, четейки за убийства с киселина, за Лизи Бордън[10] и Х. Холмс[11], за магистралните убийства, за тихия съсед със зловеща тайна, за зазидани в стените трупове и скрити отпечатъци, за тринайсет гости за вечеря, които знаят, че някой от тях ще умре… Върху такива неща се съсредоточаваше, а когато бе зает с мистерия, мозъкът й не можеше да изпадне в паника.
Ето как Стиви се превърна в машина за мистерии. Мислеше си за убийства в междучасията и докато зареждаше кафе машината в заведението в мола. Никога не й писваше. В сайта websleuths.com откри хора като нея, хора, които отделяха много време за издирване на студени досиета. От там научи за случая „Елингам“, после се запали по него.
Да, идеята, че може да разреши случая, изглеждаше абсурдна. Стиви бе шестнайсетгодишно момиче от Питсбърг. Случаят бе отпреди няколко десетилетия. Мнозина се бяха опитвали да го разрешат. ФБР не се бе справило. Сума ти сериозни и не толкова сериозни детективи се бяха провалили. Хиляди хора постоянно мислеха по темата. Самият Елингам, геният, се бе опитал да разбере какво се е случило, но по време на проучванията бе загинал.
Разрешаването на случая „Елингам“ бе непосилна задача.
Стиви се вторачи в стените, чиито слоеве боя вероятно криеха хиляди тайни.
Тя не бе сдухана. Тя бе Стиви Бел и сама бе успяла да си осигури място в академията „Елингам“. Тук не приемаха погрешка.
Ами ако бе станала грешка?
Дали не са сбъркали? Дали това не е първата им грешка изобщо? Защо постъпиха така с мен?“
Не, не, не, не.
Стиви си пусна подкаст, после отвори един от запечатаните кашони. Извади няколко дебели папки, които бяха пълни със старателно подредени разпечатки и фотокопия, тиксо и ножица. Когато опразни кашона, се зае да го разреже. Подряза капаците, за да станат правоъгълниците еднакви. Работеше бързо, вниманието й бе разделено между подкаста и това, което трябваше да се свърши.
Полицаите използваха табла. На тях забождаха снимки на жертвите и заподозрените, карти и диаграми. Тази визуализация улесняваше процеса по обмисляне на всички аспекти. Кашонът щеше да се превърне в табло.
Най-отгоре сложи три снимки — Айрис Елингам, Алис Елингам и Доти Епщайн. Ето и архитектурните планове на Голямата къща от времето на отвличането. Таблото започваше да се запълва.
В центъра Стиви постави най-важното доказателство, това, за което всички говореха — писмото от Искрено коварен:
Вижте! Загадка!
Време е за забавление!
Въже ли да използваме, или огнестрелно оръжие?
Ножовете са остри и блестят толкова прекрасно.
Отровата действа бавно, а това е ужасно.
Огънят весело свети, давенето е бавно.
Обесването е кофти начин за умиране.
Счупена глава, лошо падане.
Кола се блъска в стената.
10
Лизи Бордън била стара мома, тиха, кротка и срамежлива учителка в неделното училище. Заподозряна била в убийството на баща си Андрю Бордън и мащехата си. Случаят предизвиква истинска сензация, която медиите раздухват. Въпреки че Лизи е оправдана, за нейната невинност още се спори. Престъплението е шокиращо и със своята необяснимост. — Б. пр.
11
Х. Х. Холмс, роден под името Хърман Уебстър Мъджет, е погубил някъде между 27 и 200 души — предимно жени — по време на Световния панаир в Чикаго през 1893 г. Той построил „Замък на смъртта“, в който примамвал млади жени, които търсели жилище под наем. Холмс ги настанявал в някоя от специалните си стаи, където пускал смъртоносен газ. Понякога възпламенявал газа и изгарял жертвите си. След това спускал труповете надолу по улеи в мазето си, където ги обработвал на маса за дисекции и ги хвърлял в цистерни с киселина. После продавал избелените скелети на училищата по медицина. — Б. пр.