Мистерия в “Елингам” [bg]

— Казахме, че се сблъскваме с обичайната заплаха — отвърна Робърт. — Анархисти. Обяснихме, че госпожа Елингам ще преспи при приятел в Бърлингтън и че ние работим по отстраняване на проблема.

— Мислиш ли, че са се вързали? — попита Марш.

— Едва ли.

В продължение на няколко минути и тримата мълчаха. Марш приседна на един стол. Елингам стоеше до камината, подпрян на перваза отгоре. Макензи отново проучваше писмото. Монтгомъри донесе вода и превръзки. Марш избърса окървавеното си лице.

— Ще ги освободим — отсече Елингам. — Ще дадем на онези каквото искат. Айрис е силна и съобразителна, може да се погрижи за себе си и Алис.

— Моите уважения — подхвана Робърт. — Трябва да съм пределно честен при тези обстоятелства… Госпожа Елингам е находчива, освен това има силна воля и е атлетична. Все пак говорим за шампионка по плуване и скиорка. Мислиш ли, че би се дала без бой на онези хора? Със сигурност се е съпротивлявала. Работата вече се прецака по няколко различни начина. Колкото повече отлагаме обаждането в полицията, толкова по-опасно става за тях.

— Те вече са разтревожени от намесата на външен човек. Не виждаш ли, че са пребили Марш! Ще се справим. Ще им дадем каквото искат, без да вдигаме шум.

— Това не зависи от нас — отвърна Робърт. — Дори да решим да крием, мислиш ли, че няма да се разчуе? В къщата има двайсет души… Ами учениците? А и след няколко часа ще дойдат стотина работници. Мислиш, че вестникарите няма да надушат?

— Отмени всички работни дейности. Искам обаче хората да си получат надниците.

— Това няма да спре разпространението на слухове — възрази Робърт. — Още на зазоряване всички в Бърлингтън ще знаят.

Елингам погледна Марш, който отпиваше внимателно от чашата през подутите си устни.

— Можеш ли да осигуриш сумата до утре? — попита Марш.

— Банката в Бърлингтън няма да може да даде толкова пари без предизвестие — отвърна Елингам. — Робърт, събуди нашите хора в Ню Йорк. Да тичат веднага в банката. Да донесат парите със самолет. Буди ги веднага. Аз ще се постарая да обезопася имението.

Когато Елингам излезе, полицаят и секретарят се спогледаха. Огънят в камината осветяваше лицата им.

— Разбирам защо не одобряваш този подход, Макензи — каза Марш. — На мен също не ми харесва. Смятам обаче, че към момента нямаме друга алтернатива.

— Онова писмо… въже ли да използваме, или огнестрелно оръжие? Ножовете са остри и блестят толкова прекрасно. Ваш, Искрено коварен. Този говори за убийство, не за отвличане.

— Процедираме по този начин вече двайсет и четири часа — каза Марш. — Престъпниците… те познават добре имението. Предполагам, че имат вътрешен човек. Ако се появят агенти на ФБР, те може да изпаднат в паника и да направят някоя беля. Ще запазим самообладание, ще се съобразяваме с желанията им.

Елингам се появи на прага на кабинета.

— Казват, че един от учениците е изчезнал. Момиче, на име Долорес Епщайн. Трябва да организираме издирване. Това сигурно е свързано с отвличането. Тя е добро момиче. Не би избягала. Мили боже, трябва да защитим учениците. Но не бива да се издаваме. Ще ги доведем тук под някакъв претекст.