Мистерия в “Елингам” [bg]

— А, здрасти — каза тя. — Водата вече е почти студена, съжалявам.

Мина покрай Стиви, оставяйки мокри следи по плочките. Когато стигна до вратата, уви кърпата около тялото си и излезе.

„На това му се вика увереност“ — помисли си Стиви.

На всичкото отгоре Ели бе боса. Стиви бе обула тъпите джапанки. Майка й я бе убедила, че ако се събуе дори за секунда, краката й ще бъдат атакувани от ужасни бацили. Кабинката изглеждаше чиста… но все пак.

Водата не бе почти студена, а направо ледена.

Все пак не е лоша идея да вземеш студен душ в лятно утро, особено ако си уморен. Водата бе чиста, от планински извор. (Е, по-вероятно да бе от общински водопровод, но е важно да си съчиниш приятна история, когато те облива леденостудена вода.)

Джанел вече бе на масата. Четеше съсредоточено нещо на таблета си, докато похапваше мюсли. Пикс седеше в хамака и плетеше. Другите като че ли още не бяха станали.

— Добро утро! — каза Пикс. — Закуската е в кухнята.

Стиви се отправи натам и си сипа кафе. После огледа какво има в кутиите и хладилника.

Подскочи, когато внезапно до нея се материализира една купа.

— Безплатно е — обяви Дейвид. — Пикс не отчита зърнените храни и не ти праща сметка.

Стиви не бе сигурна дали това не е някаква шегичка относно парите или липсата им. Кой говори така? Хора като Дейвид, които се промъкват зад гърба ти сутрин, когато си още сънен. Дали знаеше, че тя идва от бедно семейство?

Искаше да си поиграе? Е, Стиви нямаше нищо против. Не е нужно да си мила, Стиви. Зелена светлина.

Огледа го. Носеше същите дрехи, с които бе вчера, а в косата му все още имаше пера. Или не бе спал, или бе спал с дрехите. Пое внимателно въздух с носа. Лъхна й на вино. Вероятно се бе наливал в компанията на Ели.

Интересно, но недостатъчно. Огледай по-хубаво. На дневна светлина се виждаха повече неща, отколкото на тъмно, в юртата. Когато той й подаде купата, й направи впечатление, че ръката му е доста мускулеста. На китката му имаше очукан, но скъп часовник. Циферблатът бе напукан, но отказваше да се счупи. Кожената каишка, макар и износена, изглеждаше доста здрава. Стрелна с очи надписа. „Ролекс“.

Сега вече имаше за какво да се захване. Тенът на ръцете му бе необичаен. Едната му ръка бе яркочервена, другата — просто почерняла от слънцето. При лицето бе същото — от едната страна бе по-силно зачервено. Такова нещо се получаваше, когато човек не се е завил хубаво или е лежал твърде дълго извърнат настрани.

— Така — подхвана тя и сграбчи купата, мушна я под един от диспенсерите и я напълни догоре, — сигурно си от Калифорния.

— Така се говори — отвърна той, докато си търсеше чаша.

Стиви погледна отново неравномерния тен, заздравелите изгаряния и светлите петна. Гласът му? Липсваше спокойният калифорнийски тон.

— Наскоро? — попита тя.

— Какво наскоро?