Записки по съвременна история 1918–1945
- Автор: Семков Милен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки по съвременна история 1918–1945». Краткое содержание книги:
В края на 1922 г. Германия спира изплащането на репарациите под предлог пълното изчерпване на възможностите на бюджета и на стопанството. На 11 януари 1923 г. френско-белгийски дивизии окупират Рурската облает. Германия обявява пасивна съпротива, а икономическата криза прераства във финансова и инфлацията достига световни рекорди, при които всички дребни собственици са разорени. Ако на 2 януари 1923 г. 1 долар се е купувал със 7260 марки, то на 15 януари се купува с 56 000, на 28 юли — с 1 000 000, а на 15 ноември — с 4 200 000 000 000! Печатниците не смогвали да печатат банкноти и било по-ев-тино да се облепят стените вместо с тапети с банкноти.
В тази обстановка левицата и крайната десница опитват своя шанс. По нареждане на Москва ГКП подготвя революция и Троцки дори предлага тя да избухне на 7 ноември. За Германия заминават с фалшиви паспорти Радек (един от ръководителите на Коминтерна), който поема ръководството на ЦК на ГКП, Пятаков, отговорен за връзките с Москва, Уншлихт (зам.-председател на Държавната сигурност на СССР) — възложена му е военната организация на въстанието, Шмидт (министър на труда на СССР) — да организира профсъюзите, които ще създадат съветската власт. На посланика Крестински е наредено да финансира революцията чрез огромните суми, с които е разполагала в Берлин за търговските си операции с Германия съветската банка.
Революцията в Германия не избухва, защото няма революционна обстановка, или казано по-простичко — защото от нея няма нужда. В Хамбург съобщението за отлагането й не пристига и Телман с няколкостотин комунисти напразно се мъчи 3 дни по барикадите да събуди духа на революцията.
На 8 ноември Хитлер започва със създадената през 1920 г. Националсоциалистическа германска работническа партия бунт (НСГРП) и в една мюнхенска бирария обявява за свалено централното правителство на Германия и местното управление на Бавария. „Биреният бунт“ завършва на 9 ноември в центъра на Мюнхен, където полицията разпръсква със стрелба колоната от няколко хиляди нацисти. Хитлер е осъден и в затвора диктува (с незавършено прогимназиално образование той е зле с правописа) на Хес „Моята борба“ — „библията на националсоциализма“.
„Моята борба“ е книга, от която лъха омраза — към евреи, негри, цигани, славяни, към французи, към републиката, към Антантата. Тя е зов за създаване на националсоциалистическа държава, която да подготви Германия за реванш, за нова война, този път не само за европейско, но и за световно господство.
С международна помощ, главно с пари от САЩ, Германия стабилизира валутата си, икономиката е инжектирана с чужди капитали и за няколко години страната навлиза в период на спокойствие и подем, френско-германските отношения са подобрени с много усилия и през 1925 г. със споразуменията в Локарно западните съседи на Германия получават международни гаранции. Но световната икономическа криза, започнала през 1929 г. в САЩ, поставя отново Германия на колене. Промишленото производство през 1932 г. е само 54% от производството през 1928 г., а броят на напълно безработните достига 6 милиона. За залък хляб ръка протягат не само просяци и военни инвалиди, но и висшисти.
И отново очакват своя час комунистите и нацистите. Коминтернът е оценил кризата като агония на германския капитализъм и преддверие на световната пролетарска революция и ГКП продължава политиката си на разцепление на работниче-ското движение. Социалдемократите са наричани социалфашисти и ГСДП въпреки нарастващата опасност от идването на власт на нацистите продължава да бъде обявявана за главния неприятел на ГКП. Телман твърди: „Без да победим социалдемокрацията, ние не можем да победим фашизма.“
Нацистите засилват пропагандната си кампания, обещавайки да създадат „нова Германия“ и щастлив живот за всичките и жители с чиста германска кръв. Под знамената с пречупения кръст маршируват стотици хиляди мъже, готови да напълнят всяка заповед на Хитлер, включително и да убиват. А в урните нацистите получават гласовете на милиони избиратели. През 1932 г. Хитлер иска канцлерския пост. Президентът Хинденбург (избран през 1925 г. поради нареждането от Москва Телман да поддържа и във втория тур кандидатурата си и кандидатът на католическата партия Център В. Маркс губи изборите, а би бил избран за президент само с половината от получените от Телман гласове), генерал-фелдмаршал, пруски аристократ и протестант, няма причини да симпатизира на своя конкурент в изборите за президент през март 1932 г. Адолф Хитлер — австриец, католик, ефрейтор и с незаконороден баща. Хинденбург се шегува: „Този човек канцлер — по скоро бих го направил министър на пощите, за да облизва марките с моя лик.“ На 30 януари 1933 г. обаче и Хинденбург кани Хитлер за канцлер.