Записки по съвременна история 1918–1945

Вечерта в Камарата на депутатите се гласува доверие на новото правителство, водено от Даладие, който обещава да проведе разследване срещу компрометираните служители и депутати. Лигите организират на Плас дьо ла Конкорд демонстрация, която прераства в метеж — в опит да се премине моста на Сена и да се щурмува Бурбонският дворец — седалището на Камарата. Полицията отбива неколкочасовия щурм, но са убити 16 души от нападащите и един от отбраняващите се, а няколко хиляди души са ранени.

Поради пролятата кръв Даладие подава оставка и десницата постига първата си цел — да се образува правителство с нейното участие. Отговор на събитията от 6 февруари са две контрадемонстрации. На 9 февруари ФКП се опитва да организира самостоятелна демонстрация. Със своите лозунги от рода на „Всички, които не са с нас, са фашисти“ или „Даладие — убиецът, на бесилото“ (М. Торез на 6 февруари твърди, че между буржоазната демокрация — холерата, и фашизма — чумата, няма принципна разлика) комунистите са изолирани напълно от обществото и полицията ги разпръсква без особени проблеми, но пак има няколко убити и ранени. На 12 февруари по призив на намиращата се под влиянието на социалистите Обща конфедерация на труда републиканска Франция стачкува и манифестира решителността си да не допусне завой надясно в политическата система.

Идването на нацистите на власт и февруарските събития във Франция и в Австрия (там провокационните действия на правителството на Долфус предизвикват социалдемократическо въстание в Линц и Виена) заставят ръководството на Коминтерна да се замисли сериозно над издиганите още от 1919 г. основни стратегически и политически лозунги. Франция е определена като терен за експериментиране на нов курс — на съюз със социалистите. На 27 юли 1934 г. този съюз в защита на демокрацията е скрепен с пакт, а през 1935 г. към него се присъединяват и радикалите, и републикансоциалистите. Създаден е Народният фронт с програма за защита и разширяване на демокрацията.