Записки по съвременна история 1918–1945
- Автор: Семков Милен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки по съвременна история 1918–1945». Краткое содержание книги:
ГЕРМАНИЯ ОТ ВЕРСАЙ ДО НОВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Както са предвиждали военните, икономистите и демографите, Германия изминава пътя от Версай до новата война точно за 20 години. В „Моята борба“ Хитлер дори е предсказал годината на започването й: отнетите територии „не се възвръщат с пламенни протести, а с победен меч“ — за 6 години власт националсоциалистите щели да изковат този меч (1933+6= 1939 г.). Шест фатални за Германия, за Европа и за световния мир години, в които „германският Чарли Чаплин“ създава вътрешните и външните опори — Архимедовата точка за преобръщането на земното кълбо.
Германия губи една война, една корона и една мечта за европейско господство. Поражението предизвиква шок. И в края на октомври германците продължават да напрягат всички сили в името на неизбежната победа. Вместо нея идват национална катастрофа, революции, бунтове, съветска република в Бавария, окупация от войски на Антантата (в градовете на Рейн русокоси германки гледат втрещено „французите“ от Сенегал), социалдемократически правителства, унизителен мир, репарации, галопиращо обезценяване на марката, голямата икономическа криза, националсоциализма.
Битите германски генерали Хинденбург и Лудендорф измислят легендата за „удара с нож в гърба“, нанесен на германската армия от революцията. Обвиняват и правителствата, че не предоставили на военните да организират нацията за тотална война. Хитлер използва тази легенда, удобна за прикриването на истинските виновници, и хвърля вината за поражението върху евреите, марксистите и републиканците, купени с пари на Антантата. Бъдещият фюрер на Германия открива и още една причина за поражението: Лойд Джордж организирал в Англия отлична военна пропаганда, а германските управници използвали в пропагандата „всяко случайно попаднало под ръка магаре вместо най-гениални познавачи на човешките души“.
Друга широко разпространена в Германия легенда е, че Германия повярвала на 14-те точки на Уилсън за открит и справедлив мир и спряла бойните действия.
Събарянето на пруските реакционери и аристократи от власт, демократизирането на институциите и полагането на основите на републиката са дело на социалдемократите — на Германската независима социалдемократическа партия (Кауцки, Бернщайн, Хилфердинг) и на Германската социалдемократическа партия (Еберт, Шайдеман). Първият канцлер на републиката е Еберт, който е избран през 1919 г. за президент. В края на 1918 г. се образува и Германската комунистическа партия, но нейните водачи Роза Люксембург и Карл Либкнехт са убити през януари 1919 г. след неуспешно въстание на комунистите в Берлин.
Версайският договор стоварва вината за световната война само върху Германия. Франция си връща Елзас и Лотарингия. Левият бряг на Рейн и една ивица от десния се демилитаризират, Саарската област се поставя под управлението на ОН за срок от 15 години, а каменовъглените й мини се предоставят за експлоатиране от Франция за същия срок. Град Данциг е обявен за свободен град и е свързан с Полша с коридор, който разкъсва Германия на две части. На Германия са отнети всички колонии и й се забранява аншлус (присъединяване) с Австрия. Според военните точки от договора армията й не може да надхвърля 100 хил. души, ограничава се тонажът на надводната й военна флота, забранява й се да разполага с подводници, изтребители и бомбардировачи. Общо Германия губи 11% от населението си, 13% от територията си, 75% от желязната руда, 26% от каменните въглища, 25% от стоманата. От 16% дял в световното промишлено производство в 1913 г. през 1920 г. този дял спада на 9%.
През 1921 г. е уточнен размерът на репарациите на 132 млрд. златни марки, от които Франция е трябвало да получи 52% Великобритания — 22%, Италия — 10%, Белгия — 8% и 8% — останалите воюващи срещу нея държави. Изплащането е трябвало да започне още през 1919 г. с предаването на суровини и дървен материал на Франция. Но до 1931 г., когато отпадат тези точки от мирния договор, Германия е платила на Франция само 8 млрд. златни франка вместо дължимите и 125 милиарда.
Версайският мирен договор не е одобрен от нито една германска политическа партия. Един от ръководителите на народната партия — Кал, професор по право в Берлинския университет, в реч обявява: „Този мир става сега международен закон, но ние никога няма да признаем юридическата му стойност. Ние никога няма да приемем подобен мир — нито днес, нито в бъдеще.“ Особено е красноречива националистическата десница. В деня на подписването на договора „Дойче Цаитунг“ пише: „Отмъщение! Германски народе! Днес беше подписан срамният мир в Огледалния салон във Версай. He го забравяй! Там, където в славната 1871 г. се възроди в споя античен блясък Германската империя, днес погребват германската чест. Не го забравяй! С непрекъснат и неуморен труд германският народ ще завоюва полагащото му се сред нациите място! И тъй — реванш за безчестието от 1919 година!“