Записки по съвременна история 1918–1945

Твърде любопитна е еволюцията на социалистическата партия. В края на 1920 г. мнозинството от членовете й гласува за влизане в Коминтерна. В „старата къща“ остават обаче най-авторитетните лидери и мнозинството от социалистите — депутати в Камарата. В продължение на 25 години всепризнатият „първи между равните“ в социалистическата партия е Леон Блум. Стартирала с повече от 130 хил. членове, ФКП бързо губи инерция и поради разочарованието от диктата на Коминтерна, а и защото намалява остротата на социалните противоречия. Само след 2 години я напуска дори и нейният основател Фросар. И обратно — социалистическата партия от 30 хил. членове през 1921 г. през 1924 г. вече надминава комунистическата. В 1930 г. социалистите са 111 хиляди. Комунистите са 30 хил., но от тях само 10 хил. си плащат членския внос.

С тактиката „класа срещу класа“, с поведението си по време на изборите през 1928 г., когато проваля левицата, с обявяването на Елзас и Лотарингия за експлоатирани от Франция чужди области (защото още Ленин е отхвърлил Версайския мирен договор като „мир на убийци и на касапи“), с войната си срещу социалфашистите и с квалифицирането на френската демокрация като фашизирана и дори чисто фашистка, с отричането на „Марсилезата“ и пеенето на „Интернационалът“ (по това време химн на Съветския съюз) ФКП сама се поставя в положението на слуга на Москва. На бял свят вече излизат свидетелства за милионите, наистина изпращани от Москва. По израз на генералния й секретар М. Торез ФКП се превръща в „секта, която клеветяха безнаказано и презираха открито“, но той хвърля вината за това положение върху свои бивши другари, членове на Политбюро на партията.

Световната икономическа криза въздейства върху Франция по-слабо, но по-продължително време и страната не може да достигне промишленото производство от 1928 година. В изборите от 1932 г. печели новото издание на Левия блок. В края на 1933 г. избухва поредният финансов скандал. „Героят“ Стависки е твърде удобна мишена за загубилите изборите десни политически партии и за цялата крайна десница — родителите му са евреи, напуснали Русия в края на миналия век, а той е свързан с депутати от партията на радикалите. Скандалът води до неочаквана развръзка — през януари 1934 г. търсеният от полицията Стависки е намерен мъртъв, с пистолет в ръка в една вила в курорта Шамони. „Самоубит“ пишат вестниците на десницата и обвиняват в корупция правителството на депутатите от Левия блок. В една карикатура аристократка предупреждава слугинята си около наредена маса: „И внимавай, преброй сребърните прибори, защото на вечеря ще имаме депутати!“ Но ако подобни шеги са в рамките на нормалните политически борби, то нападките срещу Камарата на депутатите достигат до призиви за разправа и до заплахи, сипещи се от страниците на „Аксион Франсез“ от рода на тези от 11 януари, че куршумите на лигата „Аксион Франсез“ „няма да изпуснат своята цел“ и че министър-председателят радикалът Шотан трябва да бъде изпратен в затвора. Антиправителствените прояви на лигите (формации на крайната десница, образувани от бивши военни и студенти и проявяващи се в Париж и предградията, които нападат демократичните основи на републиката, ратуват за силна изпълнителна власт и с улични демонстрации и манифестации на свои групи със специални униформи се стремят да предизвикат безредици или да разкъсат отново, както в 1926 г. съюза на левицата, или да предизвикат предсрочни избори; само една от тях обаче изповядва фашистки идеи) достигат своя връх на 6 февруари 1934 година.