Скрити тайни
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрити тайни». Краткое содержание книги:
— Не. Но винаги съм искал. Като дете все не ми беше достатъчно. — Това можеше да значи, че не е имало възможност за повече. — В морето пък се научаваш да ядеш всичко, при това по много, винаги, когато има готвено.
— Бе трябвало да си поне сто и петдесет килограма.
— Някои хора изгарят храната. — Той я погледна. — Също като теб. Цялата тази нервна енергия буквално изяжда калориите.
— Не съм кльощава — измърмори тя.
— Не си. Въпреки че и аз така мислех, докато не те прегърнах. Бих казал, че си стройна като върба, а усещането е невероятно, когато един мъж те притисне. — Меган изпусна сдържания въздух през зъби и се извърна през рамо. — Той захърка в мига, в който запалих мотора — успокой я Натаниъл. Наистина, Кевин се бе проснал на задната седалка, подложил длани под бузата си, дълбоко заспал. — Въпреки че, честно казано, не разбирам какво лошо има момчето да разбере, че един мъж се интересува от майка му.
— Та той е дете. — Тя се обърна назад, очите й станали строги и сериозни. — Няма да допусна да си мисли, че съм…
— Човешко същество?
— Не е твоя работа. Той е мой син.
— Така е — съгласи се веднага Натаниъл. — А ти си го възпитала безупречно.
Меган го погледна предпазливо с крайчеца на окото си.
— Благодаря.
— Няма за какво. Това е самата истина. Трудно е сам човек да отглежда дете. Но ето че ти си открила правилния начин.
Беше невъзможно да се дразни от него, особено след като знаеше какво й бе разказала Коко.
— Загубил си майка си много малък. А… Тя, Коко, спомена.
— Май Коко е споменала доста неща.
— Не е било нарочно. Нали я знаеш. Обича хората и иска всички да са…
— Строени в семейни двойки ли? Да, много добре я знам. Избрала те е за мен.
— Тя… — Меган не знаеше какво да каже. — Та това е смешно.
— Не и за Коко. — Той взе внимателно завоя. — Коко, разбира се, представа няма, че съм наясно какви ги върти, и знам, че си ме представя паднал на колене да правя предложение.
— Добре, че си предупреден.
Въпреки че се стараеше да говори с възмутен глас, по устните й трепкаше усмивка.
— Че то всичко е ясно. От месеци насам не е спряла да те хвали. А ти се оказа, че напълно заслужаваш рекламата.
Тя изсъска като змия и се обърна към него. Усмивката му и фактът, че се чувстваше толкова глупаво, я развеселиха.
— Благодаря ти. — Меган протегна крака и реши да се наслаждава на вечерта. — Щеше да ми е неприятно, ако те бях разочаровала.
— Не си, сладурче.
— На мен пък ми каза, че излъчваш някаква тайнственост, че си романтичен и чаровен.
— И?
— Оказа се, че напълно си заслужаваш рекламата.
— Сладурче… — Нейт се пресегна, пое ръката й и я обсипа с горещи целувки. — Може да бъде къде-къде по-добре.
— Сигурна съм. — Тя издърпа ръка и се престори, че не забелязва трепета, плъзнал към рамото й. — Ако не я обичах толкова много, щях да се подразня. Но Коко е толкова мила.
— Не съм срещал друг човек с по-открито сърце. Едно време си мечтаех да ми е майка.
— Съжалявам. — Преди да се осъзнае, Меган покри дланта му със своята. — Сигурно ти е било много трудно да загубиш майка си като дете.
— Няма нищо. Това беше толкова отдавна. — Прекалено отдавна, за да скърби още. — Все още си спомням моментите, когато виждах Коко в селото, или когато с Холт носехме риба в Кулите. Тя беше великолепна жена — приличаше на кралица. Никога не знаех какъв цвят ще бъде косата й на следващата седмица.
— Днес е брюнетка — каза Меган и той се разсмя.
— Това е първата жена, по която си паднах. На два пъти идва у нас, за да натрие сол на главата на моя старец заради пиенето му. Сигурно си е мислила, че когато е трезвен, няма да ми посяга. — Нейт откъсна очи към пътя и срещна погледа й. — Предполагам, че и това го е споменала.
— Да. — Почувствала се неловко, тя извърна поглед. — Извинявай, Натаниъл. И аз много мразя, когато хората ме обсъждат зад гърба ми. Приемам го като някакво посегателство.
— Аз не съм чак толкова чувствителен, Мег. Всички знаеха какво представляваше дъртият. — Той много добре си спомняше изпълнените със съчувствие погледи, как хората отвръщаха очи от неудобство. — Преди много се притеснявах, ала вече не.
Тя се опита да намери подходящи думи.
— А Коко… Тя успя ли да ти помогне?
Нейт не отговори веднага, остана загледан в снишаващото се слънце и кървавочервената светлина, заляла хоризонта над морето.
— Той се страхуваше от нея, затова щом си тръгна, ме преби до смърт.
— Господи!
— Предпочитам да не знае за това.
— Няма. — Меган преглътна буцата, събрала се в гърлото й. — Няма да й кажа. Затова ли си постъпил във флота? За да избягаш от него ли?