Скрити тайни
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрити тайни». Краткое содержание книги:
— Искаш да кажеш шок. — Колийн прие целувката на племенницата си и потропа с бастуна си по пода. Беше висока и слаба като върлина, но стъпила стегнато и здраво като колос, облечена в копринен костюм с два реда перли, бели също като косата й. — Виждам, че си успяла да напълниш къщата с непознати. По добре да я беше изгорила до основи. Кажи на този нагъл младеж да ми отнесе багажа горе.
— Разбира се. — Коко сама повика пиколото. — В семейното крило, втория етаж, първата стая от дясната страна — нареди тя.
— И да не подхвърляш тези чанти, момче. — Колийн се облегна на бастуна със златно краче и огледа Меган. — Тази пък коя е?
— Нали си спомняш Меган, лельо Колийн. Сестрата на Слоун? Запознахте се на сватбата на Аманда.
— Да, да. — Очите на Колийн се присвила преценяващо. — Имаш син, нали? — Колийн знаеше всичко възможно за Кевин. Беше си поставила за цел да научава и знае всичко.
— Да, имам. Приятно ми е да ви видя отново, госпожице Калхун.
— Да бе. Ти ще си единствената от всички тук, дето мисли така. — Без да им обръща повече внимание, тя се насочи към портрета на Бианка, огледа го, огледа и бляскавите изумруди под стъклото. Въздъхна, но толкова тихо, че никой не я чу. — Искам бренди, Кордилия, преди да огледам какво сте направили с къщата.
— Разбира се. Само че нека отидем в семейното крило. Меган, мила, заповядай с нас.
Младата жена не можеше да откаже на молбата, която прочете в очите на Коко.
След няколко минути се бяха настанили в хола. Тук тапетите все още бяха избелели и на места се лющеха. По пода пред камината се виждаха изгорели петна, където бяха паднали все още тлеещи въглени.
— Виждам, че нищо тук не се е променило. — Колийн се бе настанила като кралица в мекото кресло.
— Повечето ни усилия бяха насочени към хотелското крило. — Нервна и силно притеснена, Коко сипа бренди, без да престава да бъбри. — Сега, след като приключихме, започваме ремонт и тук. Две от спалните вече са напълно готови. А пък детската е направо прелестна.
— Хм. — Беше дошла главно за да види децата, а едва на второ място, за да побърка Коко. — Къде са всички? Идвам да си видя семейството, а заварвам само напълно непознати.
— Ще дойдат. Тази вечер ще организираме специална вечеря, лельо Колийн. — Лъчезарната усмивка на Коко не слизаше от лицето и. — Бащата на Трент ще бъде при нас няколко дни.
— Застаряващият плейбой — измърмори Колийн в чашата с бренди. — Ти — посочи тя Меган. — Счетоводителка беше, нали?
— Да, госпожо.
— Меган е царица с цифрите — обясни отчаяно Коко. — Толкова сме й благодарни, че дойде. И Кевин е тук, разбира се. Толкова сладко момченце.
— Говоря с момичето, Кордилия. Отивай да се суетиш в кухнята.
— Ама…
— Хайде, заминавай. — Коко погледна извинително Меган, преди да избяга. — Момчето скоро ще бъде на девет, нали?
— След около два месеца. — Тя бе готова и се стегна, за да посрещне нападките за произхода на сина си.
Колийн потропваше с пръсти по страничната облегалка на креслото.
— Добре ли се разбира с дечурлигата на Сузана?
— Много добре. Откакто пристигнахме, почти не са се разделяли. — Меган се стараеше да не се върти нервно. — За него тук е наистина чудесно. А също и за мен.
— Дюмонт тормози ли те?
Меган примигна невярващо.
— Моля?
— Не се прави на глупачка, момиче, попитах те дали онова подобие на човешко същество те тормози?
Меган изпъна гръб.
— Не. Нито съм го чувала, нито съм го виждала още от времето, преди Кевин да се роди.
— И това ще стане. — Колийн се намръщи и се приведе напред. Искаше й се да сложи в ред тази Меган О’Райли. — Започнал е да разпитва и проучва.
Пръстите на Меган се сключиха около гърлото на декантера с бренди.
— Не разбирам.
— Вре си носа, задава въпроси. — Колийн тропна властно с бастуна.
— А вие как разбрахте?
— Винаги слушам внимателно, когато става въпрос за семейството. — С блеснали очи Колийн изчака да види реакцията й. — Преместила си се тук, значи синът ти е приет като брат на Алекс и Джени… И на Крисчън.
В стомаха на Меган започваше да се образува тънка ледена кора.
— Това няма нищо общо с него.
— Я не ставай глупачка. Мъжете като Дюмонт си въобразяват, че светът се върти около тях. Насочил се е към политиката, момиче, а като знам какви са им работите в оня цирк, няколко добре подбрани твои думи пред кой да е репортер… — Идеята се стори толкова приятна на Колийн, че тя се усмихна. — Е, тогава пътят му към Вашингтон ще стане бая стръмничък.
— Нямам никакво намерение да разговарям с пресата, нито пък да излагам Кевин на общественото внимание.