Скрити тайни
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрити тайни». Краткое содержание книги:
— Значи трябва пак да излезем.
— Наистина ли? Кога?
Натаниъл спря работата с чука и погледна момченцето. Трябваше да се сети от наблюденията си над Алекс и Джени, че когато децата са отгледани с любов и доверие, те вярват на всичко, което им се казва.
— Можеш да дойдеш с мен, когато пожелаеш. Стига майка ти да разреши.
Наградата му за необмисленото предложение бе слънчева усмивка.
— Може ли пак да ми дадеш да покарам кораба?
— Да. — Натаниъл се ухили и обърна бейзболната шапка на Кевин наопаки. — Може. Искаш ли да забиеш няколко пирона?
Кевин се ококори и грейна.
— Добре!
— Ето. — Натаниъл се премести назад, за да може детето да коленичи пред него. — Дръж пирона така. — Той обви ръцете на Кевин със своите, за да му покаже как да държи и пирона, и чука.
— Ей! — Алекс се събули от мъртвите на планетата Нула и хукна към тях — Може ли и аз?
— И аз. — Джени се метна на гърба на Натаниъл, защото знаеше, че бе винаги добре дошла.
— Май си намерих помощници. — Натаниъл веднага прецени, че с бандата нови помощници работата ще му отнеме двойно повече време.
Час по късно Меган спря колата отпред и се загледа. Къщата я изненада. Очарователна двуетажна постройка с прясно боядисани сини капани на прозорците, по первазите саксии с избуяли маргарити. Това изобщо не отговаряше на представите и за Натаниъл Фюри. Изненада я и грижливо окосената поляна, подкастрения жив плет и дебелото джафкащо кутре.
Най-изненадана остана от самия Натаниъл. Малко се притесни от голото му мускулесто тяло със златист загар. И тя бе човек, все пак. Вниманието й обаче бе привлечено от това, с което се занимаваше.
Бе клекнал до сина й на недовършената тераса, доближил глава до неговата, покрил с едрата си длан детската ръка. Джени седеше до тях, изпълнена с обожание, Алекс се опитваше да върви по една тел наблизо.
— Здрасти. Меган. Виж, аз съм онзи Алекс, който побеждава смъртта. — Развълнуваният малчуган се олюля и за малко да падне. Замаха диво с ръце и избегна опасността.
— Беше на косъм — каза тя и му се усмихна.
— Мамо, строим тераса. — Кевин бе прехапал долната си устна и ковеше с чука някакъв пирон. — Виждаш ли?
— Да. — Меган остави куфарчето и се наведе, за да погали любвеобилното кутре, което се превъртя по гръб, изпълнено с обич към целия свят.
— Сега е мой ред. — Джени пърхаше с клепки към Натаниъл.
— Точно така, сладурче. Добре, Капитане. Да го поставим на място.
Като пъшкаше от усилието, Кевин заби пирона в дървото.
— Направих го. Сам направих цялата дъска. — Кевин гордо вдигна поглед към майка си. — Редуваме се и всеки от нас прави по една дъска. На мен ми беше третата.
— Май се справяш добре. — За да отдаде дължимото и на дявола, тя се усмихна на Натаниъл. — Не всеки би се справил.
— Необходимо е точно око и сигурна ръка. Ей, приятелчета, къде е следващата?
— Веднага. — Алекс и Кевин хукнаха заедно да донесат нова дъска.
Застанала отстрани, Меган наблюдаваше стереотипа, който си бяха изработили. Натаниъл пое дъската, огледа я и я постави на място. Премери и сравни размерите на новата и старата и едва след като остана доволен, позволи на Джени да се настани до него.
Тя стисна чука и с двете си ръчички, а Натаниъл, много по-смел, отколкото Меган бе предполагала, задържа пирона.
— Не откъсвай очи от целта — предупреди той детето и седна търпеливо, докато леките й удари малко по малко вкарваха пирона на място. След това обви ръцете й със своите, за да нанесе последния удар. — От тази работа се ожаднява — отбеляза небрежно Нейт. — Не съм ли прав, приятели?
— Да, да! — Алекс сви длани около гърлото си и задиша тежко.
Натаниъл приготви следващия пирон.
— В кухнята има лимонада. Ако някой донесе каната и чаши…
Четири чифта очи се извърнаха към нея и Меган веднага разбра какво трябва да направи. След като нямаше да работи като дърводелец, значи се налагаше да влезе в ролята на прислужница.
— Добре. — Остави куфарчето на земята и мина по вече готовата част от терасата към вратата.
Натаниъл не каза нищо, само чакаше.
Секунди по-късно остър вълчи вой прозвуча отвътре, последван от приглушен писък. Беше широко ухилен, когато Бърди направи поканата си.
— Ей, сладурче, ще пийнеш ли едно с мен. Обърни ми внимание, малката. — След това Бърди продължи с песен от „Няма нищо по-хубаво от една дама“, а децата се заляха от смях.
След няколко минути Меган изнесе подноса с напитките. След нея звучеше гласът на Бърди.