Скрити тайни
- Автор: Робертс Нора
- Серия: calhoun women #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скрити тайни». Краткое содержание книги:
— Умно. — Колийн отпи от брендито. — Жалко, че си решила така, но пък е умна постъпка. Да ми кажеш, ако се опита да предприеме нещо. За мен ще е удоволствие отново да се разправя с него.
— Аз и сама мога да се справя.
Колийн повдигна едната си снежнобяла вежда.
— Може и да можеш.
— Защо трябва да слагам тази тъпа вратовръзка? — Кевин се гърчеше, докато Меган се опитваше да се пребори с възела. Пръстите й бяха като вдървени и не можеха да се стоплят след разговора с Колийн.
— Защото ще сме на специална вечеря и трябва да изглеждаш много добре.
— Тия връзки са толкова тъпи. Бас държа, че Алекс няма да е с връзка.
— Нямам представа какво ще носи Алекс — каза Меган, вече на самия край на търпението си. — Ти обаче ще си сложиш това, което ти е казано.
Острият тон, който Кевин толкова рядко чуваше, го накара да издаде долната си устна напред.
— Предпочитам пица.
— Да, ала няма да ядеш пица. По дяволите, Кевин, застани мирно!
— Това ме задушава.
— Аз лично ще те удуша след една единствена минута.
— Тя издуха косата, паднала в очите й, и затегна възела.
— Така вече е добре. Виж колко си хубав.
— Приличам на плашило.
— Точно така, приличаш на плашило. Обувай обувките.
Кевин се намръщи на лачените обувки.
— Мразя ги. Искам си гуменките.
Изгубила търпение, младата жена се наведе така, че лицата им бяха едно до друго.
— Млади човече, веднага обуй обувките и си мери приказките. Иначе ще си имаш големи неприятности.
Меган изфуча от стаята му и се насочи към своята, от другата страна на коридора. Грабна четката за коса от нощното шкафче и я прокара през косата си. И на нея никак не й се ходеше на проклетата официална вечеря. Аспиринът, който пи пред час, никак не намали ужасно той главоболие. Въпреки това се налагаше да се усмихне, да слезе и да се преструва, че нито я бе страх, нито бе ядосана, нито притеснена заради Бакстър Дюмонт.
Колийн може пък да грешеше, помисли си тя. Все пак бяха минали почти десет години. Защо му е на Бакстър да се занимава с нея и с Кевин сега?
Защото искаше да стане сенатор на Съединените Щати, затова. Меган затвори очи. Нали сама прочете във вестника? Бакстър вече бе повел кампания за поста. А един незаконен син, при това никога непризнат, едва ли се вместваше в образа, който се опитваше да си изгради.
— Мамо…
Видя отражението на Кевин в огледалото. Беше обул обувките, а брадичката му бе наведена чак до гърдите.
Сърцето й се сви виновно.
— Да, Кевин.
— Защо се дразниш от всичко?
— Няма такова нещо. — Тя приседна уморено на края на леглото. — Просто малко ме боли глава. Извинявай, че ти се сопнах. — Меган протегна ръце и въздъхна, когато той се притисна в нея. — Ти си най-прекрасното плашилце, Кевин. — Когато малкият се разсмя, тя го целуна по косата. — Хайде да слизаме. Може Алекс и Джени вече да се пристигнали.
Наистина бяха пристигнали и Алекс бе също толкова възмутен от вратовръзката си, колкото и Кевин. Но пък бе прекалено интересно, за да продължават да се цупят. Имаше най-разнообразни сандвичи, можеха да се закачат с бебетата и да обсъждат бъдещи приключения и лудории.
Както обикновено, всички говореха едновременно.
Шумът в стаята преряза Меган през главата като ръждясал трион. Тя пое високата чаша шампанско, която Трентън II й подаде, и положи всички усилия, за да се престори, че флиртът с него й бе особено приятен. Той бе добре поддържан мъж, висок, с тен, доста красив и наистина очарователен. Въпреки това Меган почувства невероятно облекчение, когато той насочи вниманието си към Коко.
— Хубава двойка са, нали? — прошепна Натаниъл в ухото й.
— Изключителни са. — Тя бодна кубче сирене и си наложи да преглътне.
— Май не си в настроение за веселба, Мег.
— Нищо ми няма. — За да го разсее, тя промени темата. — Мога да те заинтригувам с това, на което се натъкнах днес следобед.
— Така ли? — Той я хвана за ръка и я поведе към терасата.
— Коко и Холандеца.
— Пак ли се караха, или се замерваха с тигани?
— Не точно — Меган си пое дълбоко дъх с надеждата в главата й малко да се проясни. — Ами те… Поне така ми се стори…
Натаниъл вдигна невярващо вежди. Той и сам можеше да попълни неизречените думи.
— Шегуваш се, нали?
— Не, бяха нос до нос, прегърнати. — Тя успя да се усмихне, докато разтриваше пулсиращото слепоочие. — Тъй като влязох неочаквано и определено не навреме, те отскочиха един от друг така, сякаш замисляха кърваво убийство. И двамата се бяха изчервили. И двамата.
— Холандеца да се изчерви? — Натаниъл понечи да се разсмее, ала размисли. — Боже мой…