Мечът на Шанара

Флик се намръщи като си спомни как при последното им идване в Лий той ги беше заблудил и няколко дни бяха прекарали в ужасяващата гора, преследвани от кръвожадни вълци и разкъсвани от мъчителен глад. Едва успяха да си спасят кожите.

— Нашият Флик си припомня Черните дъбове — изсмя се Мениън, като забеляза мрачното изражение на другия. — Е, Флик, този път ще се подготвим по-добре. Местността е коварна, но никой не я познава по-добре от мен. Пък и там едва ли някой ще ни преследва. Въпреки това няма да уведомяваме никого къде отиваме. Просто ще кажем, че тръгваме на дълго пътешествие и ще ловуваме. Във всеки случай баща ми си има неговите проблеми. Изобщо няма да му липсвам. Свикнал е да ме няма, понякога седмици наред.

Млъкна и погледна Ший, за да разбере, дали не е пропуснал нещо. Човекът от Вейл се усмихна на неподправения ентусиазъм на планинеца.

— Мениън, знаех си, че можем да разчитаме на теб. Хубаво е, че ще си с нас.

Флик погледна принца с нескрита неприязън, а Мениън, който улови погледа му, не устоя на изкушението да се възползва от случая и да се позабавлява за чужда сметка.

— Но първо дайте да се разберем какво ще спечеля аз от цялата тази работа — заяви той неочаквана — Имам предвид, какво ще получа, ако ви преведа живи и здрави от Кълхейвън.

— Какво ще спечелиш ли? — възкликна възмутено Флик, без да се замисли. — Откъде пък накъде…?

— По дяволите — прекъсна го бързо другият. — Как можах да забравя за теб, стари ми Флик. Но ти не се притеснявай. И през ум не ми е минало да те ощетявам.

— Какви ги дрънкаш, хитрец такъв? — разгневи се Флик. — Никога не съм имал намерение да вземам каквото и да било.

— Спрете — наведе се напред Ший с почервеняло лице. — Не може да продължавате така, ако ще пътуваме заедно. Мениън, трябва да престанеш да дразниш брат ми и да го гневиш. А ти, Флик, трябва да се освободиш, веднъж завинаги, от необоснованите си подозрения към Мениън. Трябва да си имаме някакво доверие и да бъдем приятели.

Мениън позасрамен сведе очи, а Флик възмутено хапеше долната си устна. Ший отново седна, след като гневът му го напусна.

— Добре го каза — призна Мениън след секунда. — Флик, ето ти ръката ми. Хайде да сключим временно примирие, поне заради Ший.

Флик погледна протегната ръка и после бавно я пое.

— Говориш, без да мислиш, Мениън. Надявам се, че този път не се шегуваш.

Планинецът прие упрека с усмивка.

— Примирие, Флик.

Пусна ръката на човека от Вейл и пресуши чашата си. Знаеше, че изобщо не беше успял да убеди Флик в каквото и да било.

Времето напредваше, а тримата горяха от желание да довършат плана си и да си легнат. Бързо решиха, че трябва да тръгнат рано сутринта. Мениън успя да осигури лека екипировка за къмпинг, включително и раница, ловни наметала, провизии и оръжие. Извади карта на местността източно от Лий. Но тя бе зле обозначена, липсваха подробности, тъй като местността беше малко позната. Низините на Клийт, които се простираха на изток от хребетите до Черните дъбове, бяха негостоприемно коварно тресавище. На картата обаче бяха обозначени като празно бяло пространство, върху което беше изписано името им. Черните дъбове се издигаха величествено гъста гориста местност, проточила се от Езерото на дъгата на юг, като голяма стена между Лий и Анар. Мениън накратко съобщи на хората от Вейл онова, което знаеше за терена и за времето през този сезон на годината. Но и неговите сведения бяха непълни, също като картата. Повечето от нещата, с които щяха да се сблъскат, нямаше да бъдат точно предвидени, а неочакваното можеше да се окаже ужасно опасно.