Мечът на Шанара

ГЛАВА 5

Същия ден, късно следобед, младежите от Вейл стигнаха до планинския град Лий. Измазаните с хоросан каменни стени, които ограждаха града, бяха желано от уморените пътници убежище, въпреки че в ярките лъчи на следобедното слънце нагорещената им, сивкава грамада изглеждаше неприветлива. Огромните размери на стените се сториха отблъскващи на хората от Вейл, които предпочитаха свободата на по-лесно превземаемите горски околности на родния им дом. Но изтощението бързо прогони неприятното им усещане и те, без да се колебаят, преминаха през западната порта и влязоха в тесните улици на града. Беше час на оживление. Хората се тълпяха и блъскаха край магазинчетата и сергиите, подредени по главната улица, която водеше към дома на Мениън — внушително старо имение, оградено с дървета и жив плет, които опасваха грижливо поддържани поляни и благоуханни градини. На младежите от Вейл градът Лий приличаше на голяма метрополия, макар че всъщност беше относително малък в сравнение с големите градове далеч в Южната земя или дори с граничния град Тирзис. Лий беше изолиран от света и през портите му много рядко минаваха пътници. Той беше самостоятелен град, който съществуваше най-вече за да служи на собствените си жители. Монархията, която управляваше страната, беше най-старата в Южната земя. Тя беше единственият закон, който поданиците й познаваха — и вероятно единственият, от който се нуждаеха. Ший изобщо не беше убеден в това, въпреки че планинците общо взето бяха доволни от управлението и от начина на живот, който монархията им предлагаше. Докато хората от Вейл си проправяха път през тълпата. Ший се улови, че мисли за необикновеното си приятелство с Мениън Лий. Повечето хора биха го нарекли невероятно, защото на пръв поглед изглеждаше, че нямат почти нищо общо помежду си. Човек от долината Вейл и планинец, хора от — толкова различна среда. Достатъчен аргумент, с която можеше да се оспори всеки разумен опит за сравнение. Ший, осиновен от съдържател на страноприемница, прагматичен, възпитан в традициите на трудолюбието. Мениън, единствен син на кралството на Лий и наследник на трона, роден в живот, изпълнен с отговорности, които той подчертано пренебрегваше, обладан от дръзка самонадеяност, която се опитваше да прикрива без особен успех, надарен с невероятен инстинкт на ловец, благодарение на който печелеше, макар и неохотно, уважението дори на такъв безпощаден критик като Флик. Политическите им възгледи бяха също толкова различни, колкото и средата им. Ший беше убеден, че старите методи са се оказали неспособни да се справят с проблемите на расите.