Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Имаше я само увереността, че е възможно да се измъкнат от тези ужасни низини. Не поставяха под въпрос, не се усъмняваха, че видението на камъните им се беше явила Черните дъбове бяха най-опасната гора в Южната страна, но в този момент, в сравнение със земята на Клийт, тя им се струваше като убежище на надеждата.
Времето сякаш беше спряло, докато си пробиваха път напред. Може би след часове, или само след няколко минути сивеещата мъгла неохотно разбули очертанията на покрити с мъх стволове. Те се издигаха сковано и короните им се губеха в мъглата. И тримата спряха. Уморените им очи се загледаха щастливо в безрадостните чудовища, които стояха пред тях с огромните са стъбла, еднообразни и безчет — една непроницаема стена от прогизнала, грапава кора, стъпила върху прорязани от широки дълбоки белези основи, които бяха стояли там от незапомнени времена и вероятно щяха да см стоят така до унищожението на самата земя. Гледката беше страховита, дори и а слабата светлина на мъглявите низини. Тримата, които я наблюдаваха, усетиха неопровержимото присъствие на една жизнена сила в тези гори, толкова неимоверно стара, че тя просто внушаваше дълбока, макар и неохота, почит към възрастта и. Сякаш бяха прекрачили в друг век, в друг свят и всичко пред тях, потънало в тази невероятна тишина, имаше магическото въздействие на изпълнена с премеждия приказка, която човек слушаше в захлас.
— Камъните бяха прави — промърмори тихо Ший. Умореното му, но щастливо лице се разтегна бавно в усмивка. Облекчен пое дълбоко въздух и се засмя.
— Черните дъбове — възкликна възторжено Мениън.
— Е, да тръгване — въздъхна Флик.
ГЛАВА 6
Прекараха нощта под прикритието на периферията на Черните дъбове в малка полянка, закътана сред големи дървета и гъсти шубраци, които закриваха мрачните Клийтски долини, разположени на не повече от петдесет ярда на запад, гъстата мъгла се разсейваше в гората. Когато погледнаха към небето, те вече можеха да видят на неколкостотин фута над главите си величествения навес от сплетени клони и листа. След липсата на всякакви признаци на живот в мъртвите низини, тук, сред огромните дъбове, смесващите се звуци на живота на насекомите и животните отново шепнеха в нощта. Приятно им беше пак да чуят шум от живи същества наоколо и тримата пътници се отпуснаха за пръв път от дни насам. Но някъде в подсъзнанието им дремеше споменът за предишното им пътуване до това измамно спокойно място, където се бяха лутали няколко дълги дни и замалко не бяха изядени от изгладнелите вълци, които бродеха в дълбоката гора. Пък и разказите за оставили костите си в същата тази гора злочест пътници бяха прекалено много, за да не им обръщат внимание. Въпреки това младите жители на Южната страна се чувстваха в относителна безопасност в края на Черните дъбове и успокоени, запалиха огън. Дърва имаше много и то сухи. Съблякоха се голи и окачиха прогизналите си дрехи на въже близо до малкия пламък. Приготвиха си набързо храна — първото топло ядене от пет дни насам — и я погълнаха за минути. Земята под дърветата беше мека и гладка, удобно легло в сравнение с подгизналата почва на низините. Лежаха мълчаливо по гръб и гледаха към небето и леко олюляващите се корони на дърветата. За момент ярката светлина на огъня сякаш се стрелна нагоре в бледооранжеви ивици и заприлича на горящ в някой голям храм олтар. Светлината затанцува и заискри сред напуканата кора и мекия зелен мъх, който беше прилепнал като тъмни кръпки към стволовете на дърветата.
Насекомите в гората продължаваха да жужат със задоволство. От време на време някоя мушица политаше към пламъците на огъня и краткият й живот угасваше с ослепително лумване. Един-два пъти чуха прошумоляването, извън обсега на светлината, на някакво малко животинче, което ги наблюдаваше, прикрито в тъмнината.
След малко Мениън се обърна на една страна и погледна любопитно Ший.
— Какъв е произходът на тези камъни. Ший? Могат ли да изпълняват някакви желания? Още не съм сигурен…
Гласът му заглъхна и той поклати леко глава. Ший продължи да лежи неподвижно по гръб с отправен нагоре взор и премисляше събитията от следобеда. Даде си сметка, че никой от тях не беше заговарял за камъните на елфите след загадъчното видение на Черните дъбове при будещата страхопочитание проява на непонятна сила. Обърна се към Флик, който го наблюдаваше внимателно.