Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Мениън Лий слушаше мълчаливо дългата история и не проявяваше явни признаци на изненада до частта за произхода на Ший, от която той изглежда остана неописуемо доволен. През повечето време изпитото му загоряло лице беше застинало в неразгадаема маска, изкривена единствено от неизменната полуусмивка и ситните бръчици в ъглите на проницателните му сиви очи. Бързо схвана защо хората от Вейл са дошли именно при него. Изобщо не можеха да се надяват да се оправят по пътя от Лий през низините на Клийт и оттам през Черните дъбове без помощта на човек, който познава местността — човек, на когото можеха да се доверят. По-точно на човек, помисли си Мениън, усмихвайки се вътрешно, на когото Ший би могъл да се довери. Знаеше, че Флик никога нямаше да се съгласи да дойдат в Лий, ако брат му не е настоял. Между Флик и него никога не е имало силно приятелско чувство. Въпреки това те двамата бяха тук, те двамата търсеха помощта му, независимо от причината, а той никога не би могъл да откаже нещо на Ший, дори ако собственият му живот беше застрашен.
Ший свърши разказа си и зачака търпеливо отговора на Мениън. Планинецът изглеждаше потънал в мисли, втренчил очи в полуизпитата чаша с вино до лакътя му. Когато проговори, гласът му беше сдържан.
— Мечът на Шанара. От години не бях чувал тази история. Всъщност никога не съм вярвал, че всичко това е истина. И сега, като гръм от ясно небе, тя отново се появява, с моя стар приятел Ший Омсфорд като пряк наследник. А ти наистина ли си такъв?
Изведнъж очите му заискриха.
— Нищо чудно да си нещо като стръв, примамка за тези същества от Северната земя, за да те преследват и унищожат. Как можем да бъдем сигурни в Аланон? От всичко, което ми разказа, той изглежда почти толкова опасен, колкото и съществата, които те преследват. Възможно е дори да е един от тях.
При тези думи Флик настръхна. Ший остро възрази:
— Не мога да повярвам. Няма никаква логика.
— Може би — продължи бавно Мениън, като обмисляше тази възможност. — Нищо чудно с остаряването да ставам подозрителен. Откровено казано, цялата история звучи много неправдоподобно. Ако е истинска, имаш късмет, че си стигнал дотук без чужда помощ. Прекалено много истории има за Северната земя, за злото, което живее в пущинаците над равнините на Стрелехайм — сила, за която се говори, че не може да бъде възприета от разума на което и да било живо същество. Спря за момент, после отпи от виното си:
— Мечът на Шанара… само вероятността, че легендата може да е истина вече е достатъчно…
Поклати глава и широко се усмихна:
— Никога не бих се лишил от възможността да открия истината. Ще имате нужда от човек, който да ви отведе до Анар, и този човек съм аз.
— Знаех си, че няма да откажеш.
Ший се протегна и раздруса ръката му с благодарност. Мениън веднага се зае със задачата:
— А сега да видим къде сме. Тези камъни на елфите. Защо да не ги поразгледаме, а?
Ший бързо извади малката кожена торбичка и изпразни съдържанието й в разтворената си длан. Трите камъка заискриха ярко на светлината на факлите с тъмносин, наситен блясък. Мениън докосна леко един от тях и го взе в ръката си.
— Наистина са красиви — поклати той възхитено глава. — Не си спомням да съм виждал някога подобно нещо. Но как биха могли да ни помогнат?
— Все още не знам — призна неохотно Ший. — Единственото, което знам, е казаното ни от Аланон — камъните трябва да се използват само в краен случай и силата им е огромна.
— Надявам се да е прав — изсумтя другият. — Не би ми се искало в труден момент да откривам, че е грешал. Но ми се струва, че въпреки всичко трябва да имаме едно наум.
Замълча за момент и се загледа в Ший, който прибра камъните в торбичката и я напъха в джоба на куртката си. Когато човекът от Вейл вдигна поглед, той се беше вторачил в чашата си с вино.
— Знам нещичко за Балинор, Ший. Добър воин е. Едва ли в цялата Южна земя може да се намери равен на него. Може би за нас ще е по-добре да потърсим помощта на баща му. Войниците на Калахорн ще ви охраняват по-добре от живеещите в гората на Анар джуджета. Познавам пътищата към Тирзис. Всички са безопасни. Но почти всички пътеки до Анар минават пряко през Черните дъбове. А както ви е известно местността не е от най-безопасните в Южната земя.